![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Тандемните парашутисти заслизаха заднишком по рампата, по двама от двете страни, като се държаха за насочващите въжета, докато стигнаха до края.
Дейвид дишаше с усилие ледения въздух. Вятърът шибаше екипировката му. Всички усещания бяха изключително силни. Той се вторачи в жиците и кабелите по тавана на товарния отсек и видя, че вятърът разкъсва изолацията им.
- Отпусни се назад! - извика Дод.
Дейвид усети, че пада. Зърна огромната сива опашка на глоубмастъра. За миг видя агент Марано, която се въртеше до него в тандем със сержант Чайлдрес, чу далечните ѝ радостни викове. После усети, че се претъркаля във въздуха, и погледът му се насочи право към черните скали и белия сняг. Леденият вятър брулеше лицето му. Не можеше да си поеме дъх.
Чу приглушения вик на Дод:
- Гледай напред!
Опита се. Далече под себе си видя грамадните червени парашути на палетата. Ставаха все по-големи и по-големи...
Едва успя да си помисли, че ще се блъснат в тях, когато земята изведнъж отскочи настрани и той видя хоризонта. Безкраен сняг, замръзнало море край назъбен черен бряг и синьо небе, толкова чисто, че го заболяха очите, въпреки тъмните очила.
После хоризонтът се завъртя и Дейвид смътно осъзна, че парашутът му трябва да се е отворил. Погледна нагоре и ето, идеално разтворен чадър. Въздухът му се стори абсолютно неподвижен, навярно защото се движеха по вятъра.
- Събери коленете! Свий краката! - извика Дод.
Земята внезапно се устреми към него. Видя палетата, вече кацнала на около осемстотин метра. Другите парашутисти бързо събираха парашутите си. Слаб подскок и...
Все едно слизаше от скоростен ескалатор. С партньора си направиха няколко крачки и спряха.
- Изключително! - възкликна Дод. Две-три изщраквания на закопчалки и Дейвид беше освободен. Сержантът също се измъкна от ремъците си и започна да навива парашута.
Дейвид се огледа наоколо. Трепереше - не от студ, а от изживяването. За миг затвори очи и отново се озова в задръстването на Джордж Уошингтън Мемориъл Паркуей в нощта, в която всъщност започна всичко -с първата среща с Айрънуд във вашингтонския хотел „Хей-Адамс". После отвори клепачи и все още стоеше на антарктическия лед. Имаше чувството, че събитията от последните няколко седмици са се случили само за един миг.
След това всичко отново се промени. Дод дотича при него и бързо откачи резервния му парашут и ремъците, настойчиво сочейки към небето. Слънцето скоро щеше да залезе и вече се смрачаваше.
Дейвид погледна нагоре, чул рев на други двигатели, не на глоубмастъра. На синия фон видя черен силует, от който се изсипваха тъмни точици, разда-лечаваха се едни от други и разцъфваха в чисто бели парашути.
Бяха спечелили надпреварата с минути. А сега им предстоеше война.
52
- В армията ли си получила тая подготовка? - попита капитан Ломас.
- В частна охранителна фирма - отвърна Джес. Застанали един до друг, те свиваха парашутите си с бързи, пестеливи движения. Командосът преосмисляше всичко, което можеше да ѝ е казал, и тя знаеше причината. Беше скочила от транспортния самолет като войник, отиващ на битка, защото знаеше, че тъкмо това им предстои. Дръзко дръпна шнура, предизвиквайки парашута да не се отвори, после майсторски го насочи и се приземи на около два метра от палетата, само шейсетина сантиметра по-далече от Ломас. - Участвала ли си в битка?
Джес кимна. Зърна нещо с периферното си зрение и погледна нагоре. Видя друг транспортен самолет, други парашутисти. Видя ги и Ломас. Без да приказват повече, те извадиха ножовете си и бързо разрязаха найлона на палетата.
След по-малко от десет минути бяха въоръжени и екипирани. Ефрейтор Ротстийн, отговарящ за комуникациите и дислоцирането, потвърди, че не са се отклонили от координатите: плоска скала на безименна планина. Но въпреки че се намираха само осемстотин метра по-надолу от планираното място на кацане, обиколният маршрут, по който трябваше да минат, за да пренесат екипировката си по неравния скалист склон, беше дълъг почти три километра.
Ломас нареди на четирима от хората си да се отправят по най-краткия път, право нагоре, да намерят и обезопасят пукнатината, маркирана на дисплея на ГСРСА. Капитанът предвиди трийсет минути за изкачването на авангарда дотам и близо час за втората група с екипировката. Дотогава вече щеше да е нощ. Щом всички се съберяха на мястото, сапьорите щяха да поставят зарядите и да отворят шахта към структурата. Оттам щеше да поеме господин Айрънуд - до пристигането на хеликоптерите от американския военен кораб „Рузвелт"' след два дни.