![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Джес виждаше само един проблем в този план.
- Някой да забеляза дали другите парашутисти имат палета с провизии? Аз не. Може да са се приземили точно при пукнатината.
- Тогава ще знаем къде да ги търсим - отвърна Ломас и даде заповед за тръгване.
Командосите носеха двайсет и две килограмови раници, освен личното си оръжие и екипировка. Агентите и цивилните имаха по-леки, тринайсеткилограмови раници, но при трийсет градуса под нулата това усилие си казваше своето. Бяха спрели да си починат.
Трикилометровият път до пукнатината не съответстваше на топографските карти и сателитните снимки на Ротстийн. Най-високите върхове пак можеха да се използват за ориентири, но голият терен под тях беше различен.
- Картите са отпреди осем години - обясни на Джес ефрейторът. - Сателитните снимки са от миналата година. Теренът вече се е променил. Останала е само половината от миналогодишния сняг.
Айрънуд погледна картите и снимките, които сравняваха с действителната обстановка.
- Знаем къде трябва да отидем. - Той посочи с показалец точката, отбелязана на топографската карта. — Знаем също, че сме тука - отново посочи милиардерът.
- Хайде да минем напряко по оня нов хребет. Би трябвало да ни спести около километър.
Ефрейтор Ротстийн насочи бинокъла си натам, огледа края на хребета и реши, че е проходим. Тъкмо нарамваха раниците си, за да продължат пътя, когато Джес чу кухия пукот на далечна стрелба.
Командосите за броени секунди се освободиха от провизиите и раниците и се затичаха напред, нареждайки на цивилните - Джес, Дейвид, Айрънуд, Лайл и Марано - да останат там, докато някой дойде да ги вземе.
След пет минути, прекалено рано, за да може втората група командоси да е стигнала до обекта, иззад един тъмен хребет се издигна облак черен дим, последван от кънтящ екот.
- Нали щяха да го бомбардират? - рече Дейвид. Джес разбра какво става и стомахът ѝ се сви.
- Взривяват отвор. - Чувстваше се безсилна.
- Първо ще го ограбят. - Айрънуд се извърна и разпери ръце от отчаяние и ярост. - Толкова път и за какво?!
Пак далечни изстрели. Нов облак дим и продължителен грохот.
- Нашите не могат да ги спрат, Джак - обади се Роз.
- Трябва да им помогнем.
Джес виждаше, че Лайл води вътрешна борба: да изпълни нарежданията или да последва инстинкта си. И тя имаше същия проблем. Озърна се към Дейвид, но той беше хванал Айрънуд за ръката.
- Откога е информацията в базата данни ГСРСА?
- Моята версия ли? От две хиляди и пета. Ааа... разбрах.
Както и Джес. Дейвид се беше сетил за нещо. което не бе хрумнало на никой от тях. Преди години, когато бяха създали базата данни ГСРСА, покривката от сняг и лед трябваше да е била няколко десетки метри по-дебела. И съответно системата им посочваше точка високо на планинския склон като най-бърз начин да стигнат до скритата структура, но след стопяването на толкова много лед може би се беше оголила друга пукнатина?
- Точно така! - Айрънуд несръчно разгъна разпечатката. Джес накара другите да приклекнат и да притиснат трите листа върху замръзналата земя, за да може Дейвид да ги проучи. Той неколкократно премести поглед от снимката към разпечатката и обратно, сякаш мислено въртеше трите различни заснемания на един и същи терен, докато си съвпаднат.
- Тук. - Показалецът му се плъзна по сателитната снимка и спря на място на около петдесет метра надолу по стръмния склон на хребета, който се канеха да пресекат преди началото на престрелката. - Има нещо. Страничен тунел. Шахта. Само на няколко метра под повърхността.
- На няколко метра ли? - повтори Джес. - Някой разбира ли от експлозиви?
Джак Лайл предпазливо се изправи, щадейки коляното си.
Роз Марано вече си смъкваше ръкавиците. Прерови раниците и започна да вади детонаторите.
През следващите двайсет минути чуха изстрели и още две мощни експлозии. После нищо. Никой не се върна да ги вземе. Дотогава Джес и Лайл вече правеха необходимото, за да придвижат оредялата им група и да осигурят безопасността ѝ.
Докато Марано зареждаше експлозивите на посоченото от Дейвид място, Джес, Лайл и Айрънуд смъкнаха раниците и провизиите по хребета и ги скриха под набързо натрупана купчина камъни. Ако онези, който бяха нападнали капитан Ломас и неговите хора, дойдеха да търсят изостанали, нямаше да видят там нищо.
По-малко от половин час след последния взрив вече се беше спуснал здрач. По това време на годината мракът щеше да продължи само няколко часа, ала те бяха готови.
Марано дотича при тях зад една скална стена и с побелели от студ ръце свърза последните жици с дистанционното управление.