![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
После стигнаха до първия стенопис.
Айрънуд плесна с ръце. Всички го осветиха с фенерчетата си и парата от дъха им образува облак, през който се взираха в неизвестно време, в неизвестен народ.
Бяха паднали части от мазилката, но това не правеше дългата около шест метра сцена по-малко изумителна. Тя изобразяваше пристанище и тъмнозелено море, с тъмни върхове, увенчани със сняг. Между морето и небето имаше кейове и сгради, някои на по два-три етажа. На високи стълбове се вееха знамена, повечето пурпурни, тук-там бели. Най-забележителният елемент на стенописа пред тях бяха корабите - ъгловати, с висок нос и кърма, с по два реда гребла, поне по четирийсет на всеки ред.
- Вижте ги само - дивеше се Айрънуд. - Това не са каботажни съдове. Плавали са по океаните.
- По какво съдите? - попита Дейвид.
- По формата на корпусите. Вълните в Пролива на Дрейк между Антарктида и Южна Америка са толкова големи, че могат да строшат на две даже голям кораб. Затова корпусите трябва да са конструирани като мостове - да издържат тежестта им, ако единият или другият им край изведнъж се окаже във въздуха. - Милиардерът кимна с възхищение. - Бивало си ги е тия хора.
Джес не се интересуваше от конструкцията на корабите. Тя гледаше като хипнотизирана големите им яркожълти гротове, върху всеки от които с кобалтово синьо беше нарисуван прост, неорнаментиран вариант на кръста на нейното семейство.
- Туарегски кръст - каза Айрънуд и я погледна. - Знакът на Макклеъри, нали?
Дейвид разтвори няколкото си ката изолиращи дрехи, свали от шията си кръста и ѝ го подаде. После приклекна, за да извади фотоапарат от чантата си. Джес здраво стисна тежкия сребърен символ в дланта си.
- Знаех си! - триумфално възкликна милиардерът. - Всичко си идва на мястото. - Той посочи кръста на стенописа, без да го докосва. - Никой, абсолютно никой не знаеше откога датира тоя символ. И ето го доказателството, че тръгва оттук! Разпространил се е в Средиземноморието, сигурно чрез финикийците - никой не знае те пък откъде са дошли. И оттам на юг в Северна Африка, където са го съхранили туарегите. Тия пустинни номади сигурно са клон на твоя народ, Джесика. Живеят в матриархат. Мъжете носят було, а жените ходят с открити лица! И са съседи на догоните. Близо до голямата библиотека на Тимбукту. Всичко съвпада!
- Какво им е специалното на догоните? - попита Лайл.
- Предполага се, че са получили висши астрономически знания от извънземни - услужливо поясни Марано.
- Ако случайно някой не е забелязал, на тая рисунка няма извънземни - отбеляза специалният агент. — Само хора.
Лъчът на фенерчето на Джес се плъзна по стенописа. Лайл имаше право. Навсякъде бяха изобразени схематични фигури, дребни и тъмни: по корабите, кейовете, алеите покрай пристанището. Всички с по две ръце, два крака, една глава.
- Естествено, щом са достатъчно близки до нас, за да се кръстосваме, басирам се, че отдалече изобщо не изглеждат различни - тросна се Айрънуд.
Джес се обърна към Дейвид.
- Трябва да продължаваме нататък.
- Ще ви настигна. - Той засне серия панорамни кадри и преди да стигнат до първия завой, вече отново вървеше до нея. — Още колко?
Тя нямаше нужда да поглежда разпечатката.
- Двайсет метра надясно след другия ъгъл.
Там откриха втори стенопис. Въпреки че някои участъци бяха повредени, Джес видя групи животни, някои в кошари. В една постройка, очевидно кланица, колеха добитък, дъбеха кожи, мелеха кости за нещо.
- Какви са? - Дейвид правеше снимка след снимка. - Лами ли?
- Напълно възможно. - Лъчът на фенерчето на Айрънуд спря върху въпросните животни. - Определено са приспособени към студа. Вижте каква рунтава козина имат.
- На Антарктида никога не са откривани кости от бозайници - каза Марано.
Милиардерът не сметна този аргумент за съществен.
- Никой не е откривал и тая колония. Щом тия хора са плавали около света, защо да не са донесли полезни животни от Южна Америка?
- Насам. - Двайсет метра по-нататък Джес отново стоеше пред затворена двукрила врата. Крилата ѝ обаче не бяха дървени.
- Злато?! - Дейвид вдигна фотоапарата. Айрънуд поклати глава.
- Потъмнели са. Може би са от месинг или бронз.
- Бронзът не е точно свръхмодерен извънземен метал от космическата ера. - Джес съжали за думите си още щом ги произнесе. Без този човек тя изобщо нямаше да е там. Беше ѝ помогнал дори когато собственото ѝ семейство я изостави.
Милиардерът прие забележката ѝ добродушно.
- Може би извънземните са им дали тоя материал, защото са знаели, че с примитивни технологии не може да се постигне повече. - Лъчът на фенерчето му затанцува по вратата. - Някой познава ли тия знаци?