![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Двете крила бяха широки по около метър и двайсет, два и половина метра високи, с по дванайсет вдлъбнати плоскости, върху които бяха гравирани миниатюрни фигури.
- Някаква писменост? - Дейвид фокусира фотоапарата си.
- Не е клинопис - отвърна Айрънуд. Той си свали ръкавицата и прокара показалец по фигурите на дясното крило. - Има достатъчно повторения, за да е азбука, а не пиктограма. Това може да е основата за първата писменост.
Марано също докосна някои от знаците.
- А може дизайнерите от деветхилядната година преди Христа да са смятали, че това върви най-добре със завесите.
Джес престана да ги слуша и се опита да не мисли как биха реагирали другите пазители на факта, че външни хора пипат собственост на Семейството. Натисна леко лявото крило и то поддаде.
- Удивително! - възкликна Айрънуд. - Пантите още са здрави.
Джес натисна крилото още по-силно. Вратата се съпротивляваше, но бавно се отвори навътре с остро скърцане. Тя пристъпи напред и другите я последваха, осветявайки помещението с фенерчетата си.
Сърцето на Джес се сви.
- Не е същото - каза Дейвид.
Кръглата зала беше два пъти по-голяма от корнуолската и по ниския ѝ купол нямаше звезди. Стенописът изобразяваше пристанищен град, навярно същия като на първата фреска, която бяха открили.
Джес с усилие сподави разочарованието си.
- Чудя се дали това място наистина е изглеждало така. - Дейвид привлече вниманието ѝ с лъча на фенерчето си, осветявайки скалистите черни планини, увенчани със сняг, на хоризонта. На отсрещната стена бяха представени пристанището и морето. Лъчът му се насочи към линията на океанския хоризонт. - Онова там айсберги ли са?
Каквото и да бяха, помисли си Джес, изглеждаха малки, бели и имаха неправилна форма. Може би далечни платна. Може би... сняг и лед. Дали затова бяха нарекли континента Белия остров? „Щом Първите богове са имали храмове по целия свят, защо са се завърнали тук?
- Когато са нарисувани стенописите, тук е било студено - отвърна тя. „Вгледай се по-внимателно - помисли си. Макар и различно, това място принадлежеше на Семейството. - Какво го прави особено?"
Дейвид насочи фенерчето си към средата на залата.
- Няма маса.
Джес отиде в центъра на помещението, където трябваше да се намира масата. Вместо това там имаше метален диск с диаметъра на каменна маса, но дебел само два и половина сантиметра, покрит със символи като онези на вратата.
- Някакъв капак? - Дейвид застана до нея с фотоапарат в ръка.
Младата жена плъзна лъча на фенерчето си около диска. И по праха, трупан в продължение на хилядолетия, видя стъпки.
Пресни. Водеха към диска и изчезваха там.
- Не сме сами - каза Лайл и извади пистолета си.
54
Мерит чу гласовете и следвайки картата си, бързо стигна до двукрилата врата на кръглата съкровищница. Тихо и предпазливо отвори едното крило само колкото да се провре вътре, после се насочи към центъра на помещението.
Нямаше маса - но кръглият капак в центъра на залата беше повече от достатъчен. Дискът се оказа кух и той го вдигна лесно. Отдолу имаше каменно стълбище, виещо се в кула от каменни блокове.
Вмъкна се през отвора и затвори капака над себе си. После продължи спускането си, като се опираше на облата стена, за да облекчи натиска върху болния си глезен.
Сто четирийсет и четири стъпала по-надолу стигна до тесен проход в стената. Мина по него и излезе на пътека от каменни блокове, водеща към мастиленочерните дълбини. Лъчът на фенерчето му освети естествена пещера с необикновени метални стойки, високи над три и половина метра, върху които имаше широки и плитки метални паници. Стойките фланкираха пътя, редувайки се през петнайсет метра от двете страни, докъдето стигаше светлината.
Мерит влезе в пещерата и направи ново откритие. В основата на каменната кула, която обгръщаше стълбището, бяха пръснати купчини въглени, сякаш там са горели множество отделни огньове. Сред тях бяха натрупани дрехи, като че ли на това място бе имало лагер.
После се разнесе металическо стържене, което го накара да замръзне на мястото си. Метал върху камък. Онези, които вървяха след него, слизаха по стълбището.
Той се усмихна.
Идеалното място за засада.
Бързо зае позиция на шест метра от прохода в стената на кулата и угаси фенерчето си. Мигновено се възцари пълен мрак.
Спомни си предишния път, когато се намираше в такава ситуация - в подводната зала в Южния Пасифик.
И сега всичко щеше да мине добре.