Черната призма [bg]

От дълбините на стаята се разнесе гласът на Гавин, дълбок и дрезгав, сънен.

— Ъммм, само момент да… — Каквото и друго да каза, то бе заглушено от възглавниците. Миг по-късно прозорците се отвориха с трясък и от всички страни бликна светлина, която почти ги заслепи и предизвика гръмкото стенание на седящия в леглото си лорд Призма.

— Гениална магия! — възкликна Лив. — Виж това, Кип! — И посочи една тъмна лилаво-черна ивица стъкло покрай стъклените стени, които ограждаха цялата стая.

— Какво… Забрави ли защо сме тук? — попита Кип.

— О, извинявай.

Гавин се взираше в тях с присвити очи.

— Марисия, кафе, ако обичаш.

Жената кимна и каза:

— Първият гардероб, третият рафт отляво. — После излезе.

— Кафето е в гардероба? — попита Гавин. — Кой слага кафето… и защо не ми сервираш? — Вратата се затвори след нея. — И къде е любимата ми риза… ох, в гардероба. Проклета жена.

— Явно сутрин е истинско слънчице — промърмори под нос Лив.

Кип прихна, преди да успее да се сдържи.

Гавин бе свел поглед, сякаш се чувстваше в безизходица, но сега го стрелна с очи и каза:

— Дано да е нещо важно.

Отметна завивките и тръгна към гардероба. Беше съвсем гол.

Кип бе виждал мускулестите ръце на Гавин и знаеше, че баща му е атлетичен, но гледката на цялото му тяло предизвика у него истинско благоговение и в същото време му подейства като плесница в лицето. Раменете на Кип бяха широки колкото тези на Гавин, а и обиколката на ръцете му вероятно бе същата, но дори сега — не след физическо натоварване, не издути от тежък труд, а сега, след сън — тялото на Гавин бе само гъвкави мускули, преливащи един в друг, без нито помен от мекота където и да било.

Явно пътуването със скулове и плъзгуни из целите Седем сатрапии се отразяваше така на човек.

„Как съм успял аз да се пръкна от него?“

Изведнъж осъзна, че Лив е зяпнала Призмата с отворена уста. Не извръщаше очи дори когато на Гавин му се наложи да потършува из гардероба.

— Лив — изсъска Кип.

— Какво? — попита тя и отклони поглед с пламнали бузи. — Той е Призмата. Всъщност мой религиозен дълг е да му отдавам цялото си внимание.

Гавин, който сякаш изобщо не забелязваше присъствието им, грабна някакви дрехи и без да поглежда към тях, каза:

— Ана, грубо е да зяпаш хората.

Лив се изчерви още повече и се присви ужасено.

— Тя се казва Лив — обади се Кип.

— Знам. А сега, какво има? — попита Гавин, докато навличаше ослепително бяла копринена риза със златист кант.

Вратата се отвори и влязоха Марисия и командир Железни. Железни спря на прага, а Марисия се приближи с поднос, на който имаше сребърен сервиз и три чаши. Наля от тъмната гъста димяща течност в една и я подаде на Гавин, чиито панталони и ръкави още не бяха вързани.

— Командире? Кип? — попита Гавин и посочи другите две чаши. — Мисля, че Лив вече е достатъчно будна.

Лив изглеждаше така, сякаш ѝ се иска да се провали вдън земя. Кип се ухили.