Черната призма [bg]

— Много страстно защитаваш клането на бебета и набиване то на главите им на кол. — „Божествения ред, а не Ороламовия?“

— Карис, благодарение на теб започвам да разбирам защо мъжете бият жените си. — Крал Гарадул почеса черната си брада, но не посегна да я удари. — Погрижих се гледката да е толкова ужасна, за да съм сигурен, че ще се запечата в ума на всеки, който я види. Мислиш ли, че мъртвите ги интересува какво става с телата им? По-добре този техен пример да спаси живите, отколкото да ги погреба всички в една дупка и да се наложи моите потомци да избиват техните потомци. Този паметник ще стои поколения наред. Това е наследството, което ще оставя на децата на децата си — сигурно управление, без нуждата да извършват такива кланета лично. И причината да ти го казвам, Карис, е защото се надявах, че точно ти би могла да разбереш. Вече си жена, а не някакво уплашено момиченце, заобиколено от велики мъже. Ти си жена, която е виждала велики мъже и ужасни деяния. Надявах се, че би могла да разбереш бремето на величието. Поне мъничко. Но може би те надценявам.

Карис преглътна и потръпна от ярост и може би от малко страх. Във всичко, казано от него, имаше някаква извратена логика, но тя бе видяла телата. Кръвта. Купчината от глави.

— Както исках да кажа преди малко… — почна крал Гарадул, пое си дълбоко дъх, явно за да преодолее нервността си, и продължи: — Ти си много хубаво момиче, но въпреки всички истории си просто едно хубаво момиче. Само че, за моя голяма радост и изненада, си една от малкото жени, които стават все по-красиви с възрастта. На трийсет изглеждаш по-добре, отколкото на двайсет, и не бих се изненадал, ако на четирийсет изглеждаш по-добре отсега. Разбира се, сигурен съм, че за това допринася фактът, че не си натръшкала десетина деца. Повечето хубави момичета успяват да си намерят съпруг преди тази възраст, но пък на харизан кон зъбите не се гледат.