Червеношийката

На булевард „Хегдехауген“ модните и не чак толкова модните магазини за последно се опитваха да издокарат хората за празника на Седемнадесети май. По павилионите продаваха панделки и знаменца, а в далечината се чуваше ехото от духов оркестър, който слагаше последен щрих към изпълнението си на „Стария ловен марш“. Синоптиците прогнозираха краткотрайни проливни дъждове, но щеше да се стопли.

Изпотен от разходката, Хари позвъни на вратата на Синдре Фауке.

Фауке не се радваше особено на националния празник:

— Навалица. И прекалено много знамена. Никак не е чудно защо Хитлер се чувствал роднина с норвежците. По душа ние сме си непоправими националисти. Просто не смеем да си го признаем.

Наля кафе.

— Гюдбран Юхансен е лежал в лазарета във Виена — осведоми го Хари. — В нощта, преди да тръгне за Норвегия, е убил тамошен лекар. После никой не го е виждал.

— Я гледай ти — възкликна Фауке и шумно засърба горещото кафе. — Това момче не е съвсем наред, знаех си аз.

— Какво можете да ми разкажете за Евен Юл?

— Много. Ако се налага.

— Ами, налага се.

Фауке повдигна едната си рунтава вежда.

— Сигурен ли сте, че сте на прав път, Хуле?

— Не съм сигурен в абсолютно нищо.

Фауке замислено духаше кафето.

— Добре. Ако наистина е необходимо, добре тогава. Връзката между Юл и мен до голяма степен напомняше отношенията между Гюдбран Юхансен и Даниел Гюдесон. Бях като баща за Евен. Сигурно причината бе, че е израснал без родители.

Чашата на Хари спря рязко пред устата му.

— Малцина го знаят, защото Евен си съчиняваше нещата много свободно. Измисленото му детство, населено с много хора и изпълнено с подробности, включваше много повече места и дати, отколкото повечето от нас помнят от реалното през младенчески си години. Според официалната версия е израснал в семейство Юл в чифлик до Грини. Но истината е друга: живял е при различни приемни родители и в домове за сираци из цяла Норвегия, преди накрая, дванадесетгодишен, да попадне в бездетното семейство Юл.

— Откъде знаете, щом той е лъгал за толкова неща?

— Историята е малко странна. Една нощ Евен и аз дежурехме заедно пред военна квартира, която бяхме построили в гората, и точно тогава с него се случи нещо. По онова време двамата не бяхме особено близки и страшно се изненадах, когато той започна да ми разказва как са издевателствали над него като малък и никой не искал да го задържи при себе си. Разказа ми много лични подробности от живота си, някои — направо мъчителни. От възрастните хора, при които е живял, неколцина заслужават да бъдат… — Фауке потръпна.

— Хайде да се поразходим — предложи той след малко. — Днес времето щяло да е чудесно.

Тръгнаха към парка, където първите за годината бански се бяха показали, а силно напушен наркоман, напуснал леговището си на хълма, изглеждаше като паднал от Марс.