Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
лицето му блестеше пот и гласът му бе изтънял от страх. - Знаеш ли какво е?
- Да - отвърна Итън. - Доскоро беше училищен автобус.
При следващия удар останките на напуканата каменна плоча рухнаха навътре.
През кълбата прах в гаража пропълзя огромен звяр. Беше почти със същия жълт
цвят като Номер 712, само че сега имаше в притурка и шарки в черно и червено. Итън
забеляза дълъг няколко фута червен рог от кост да стърчи от триъгълна глава с
провиснала челюст, пълна с лъскави, остри като бръсначи зъби. Във всеки от
върховете на триъгълника беше втъкнато по едно изпъкнало, пурпурно око.
Естественият таран беше покрит с увенчани с черно шипове, някои от които -
счупени от блъскането в камъка и с капеща от тях млечнобяла течност. Момчето
осъзна, че енергийният лъч е преобразил по този начин желязната клетка, която
войниците бяха заварили към предницата на автобуса в Денвър.
Номер 712 вече беше триок звяр, целият покрит е набръчкана плът и стегнати,
релефни мускули. Примъкна се в гаража на закривени абаносови нокти, които
оставяха резки в бетона. Тялото му беше дълго поне колкото самия автобус - към
четиридесет фута плюс още пет за тарана му. И в диаметър беше колкото автобуса, а
на хълбока му се виждаха черни квадратни петна, които сигурно представляваха
отпечатъци от прозорците.
Войниците и всички присъстващи в гаража зяпаха, вцепенени от ужас, а
съществото започна да се надига и двуострата му опашка шибаше насам-натам.
Главата и раменете му се удариха в тавана и счупиха някои от стъклените тръби на
лампите.
- Огън! - изкрещя Уинслет и с какофония от шум и ослепителни проблясъци
шестте автомата и всички други оръжия в помещението започнаха да разкъсват звяра
с куршуми.
Съществото се отдръпна и заразмахва нокти във въздуха. От пещероподобната му
уста под костения таран се разнесе писък, който се надигна до вой и продължи да
покачва честотата, докато не натроши прозорците на минивановете и не накара
всички в гаража да изтърват оръжията си и да затиснат ушите си с длани. Няколко от
войниците паднаха на колене. Итън също се принуди да прикрие ушите си - звукът
беше вцепеняващ, оръжие, способно да пречупи волята на всеки изправен пред
въздействието му човек. Когато секна, всички отново грабнаха оръжията и стрелбата
продължи, но двама от войниците и трима от агентите бяха паднали на пода и
лежаха замаяни.
- Огън! Огън! Огън! — крещеше Уинслет.
Дори на Итън гласът му се струваше приглушен, а ушите му още звънтяха от
звуковото оръжие на тварта.
От стотици дупки в плътта на звяра бликаше черна течност. Опашката му
замахна и метна единия миниван върху другите два. Изправено с лице към хората,
чудовището издаде повторен писък, който отново заби звукови остриета от болка в
главите и замая сетивата. Този път Деримън падна на колене и Уинслет се олюля
крачка назад, притиснал длани към ушите си. Джаксън се опита да продължи
стрелбата, но не успя - пистолетът падна от ръката му и той също рухна. Итън се
олюля, затиснал здраво уши и с чувството, че цялото му тяло е обвито от пронизващ
пламък. Дори в гърча на това мъчение му хрумна, че ултразвуковите писъци на
съществото не просто влияят на ума със силата и честотата си, а въздействат и на
участък от човешката нервна система, който отразява болка. Падна на колене и след
това се катурна на дясната си страна със сключени челюсти и здраво стиснати
клепачи. При все цялата мощ, която владееше, притисна колене към гърдите си и
тялото му се разтресе в агония, която го връхлиташе на отровни вълни.
* * *
Горе в стая 3А Дейв усети вибрация, долови я и мъжът с карабината, който беше
пратен там да го пази.
- Какво, по дяволите, беше това? - попита той.
Все още пищеше аларма, включила се след отекналия преди няколко секунди
изстрел, и тя беше изкарала Дейв от банята, където отиде да си налее вода.
- Сейбър Четири Осем - каза мъжът в комуникатора си. Какво става, Джоунси?
- Имаме код Червено на Ниво две - дойде кратък и притеснен отговор. - Някакъв
пробив. Засега нямам подробности.
- Тъй ли - промърмори Дейв.
- Не мога да говоря. Тръгвам - каза мъжът в другия край на комуникатора.
Пазачът в стаята отвърна:
- Прието.
- Пробив ли? - Дейв усети подът отново да потрепва. - Каквото и да е влязло