Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
– Ще се бия с Лейдън-Тош. Затова моля ви, не се опитвайте да ме разубеждавате.
– Не съм имал и намерение. Аз също смятам, че трябва да се биеш.
Зяпнах го поразена.
– Учудена си от изказването ми? – попита без нужда той, защото устата ми още висеше отворена.
– Да.
– Много от жителите на Горчилище така и не успяват да отправят взор отвъд утрешния ден, отвъд границите на селото или на собствените си разбирания. А тези граници са наистина тесни, Вега.
– Казахте го много по-красноречиво, отколкото аз бих могла.
– Не подценявай собственото си красноречие.
– Макар да имам пълното намерение да се изправя срещу Лейдън-Тош – казах след кратка пауза, – не успявам да намеря някой, който да е в течение с неговото минало.
– Това е защото повечето Уъгове нямат и представа откъде се е взел.
– Вие също ли?
Тансий се изправи и закрачи из стаята. Беше облечен в обичайната си наметка и изглеждаше достатъчно величествен, но раменете му бяха прегърбени, сякаш носеха бремето на всеки един Уъг в Горчилище.
– Някои казват, че е роден на границата на Мочурището и майка му била ухапана от Фрек точно преди раждането.
– Фрек? Но тяхното ухапване не води ли до лудост?
– Да. И според разказите родилката действително изгубила разсъдъка си и умряла.
– Не се ли знае със сигурност?
– Някои фамилии Уъгове живеят, как да кажа, извън руслото на обичайното ни ежедневие, Вега. Никога не се появяват из селото и ние не ги виждаме. Водят изолирано съществуване. Смята се, че Лейдън-Тош е отгледан от такова семейство. А после е постъпил на работа в Комините.
– Да охранява забранения втори етаж.
– Именно. – Той направи пауза, после ме стрелна с поглед и добави: – Знаеш ли, малко ме учудваш.
– Защо?
– Не питаш защо вторият етаж е забранен.
Мислено се изругах за тази грешка. Не бях попитала, защото чудесно знаех причината. Там имаше безброй неща, способни да те убият.
– Задавала съм много въпроси из селото, но никога не съм получавала задоволителни отговори. Предполагам, че просто съм се уморила да питам.
Той кимна и продължи да се разхожда напред-назад.
– Разбирам, че с Моригон неведнъж сте водили разговори. Доста остри при това.
– Ако тя твърди така, няма да го отрека.
Той седна и постави длани върху едрите си колене.
– Смяташ ли, че е зла?
– Не. Сигурна съм, че е зла. А вие как смятате?
– Историята й е интересна. Безупречно семейство. Добро възпитание. Блестящ успех в Обучението.
– Също така има купища книги. За разлика от повечето Уъгове.
– Напълно вярно.
– И къщата и вероятно е най-красивата в цяло Горчилище.
– Без никакво съмнение.
– А нещата, които умее да прави? Откъде ги е научила?
Той помълча и ми отправи поглед, толкова остър, че ми се стори, че ще ме пореже.
– Искаш да кажеш, нещата, които ти също умееш да правиш?
– Откъде бихте могли да...
Той махна небрежно с ръка.
– Всеки Уъг си има своята работа, Вега. Моята работа е да съм в течение с всичко, което се случва в селото. Затова гледам да не изоставам от събитията. И знам, че силите, с което е надарена Моригон, напоследък се проявяват и в теб. Но с една основна разлика.
– Каква?
– Много по-големи са.
Отвърнах се от проницателните му очи.
– Тя поне има представа какво върши. А аз не.
– Напротив, имаш. Помниш ли, когато искаха да отсекат Дървото ти?
– Да, и какво?
– Живите дървета, естествено, не се вкаменяват – отвърна спокойно той. – Но аз бях сигурен, че подобно обяснение ще е достатъчно за Нон и другарите му.
– Значи вие сте го втвърдили, за да го защитите? – попитах удивено.
– Не, не съм, защото не разполагам със способностите да го сторя. Ти, Вега, ти защити своето Дърво.
– Но как?
– Просто като пожела то да оцелее. Видях го изписано върху лицето ти и лесно можех да отгатна какво се случва в душата ти. Така твоето любимо Дърво стана твърдо като скала. И наистина оцеля.
Бавно осмислях казаното.
– А дядо ми? – попитах след минута.
– Мисля, че и сама знаеш. Това се предава от поколение на поколение, но с течение на времето сякаш постепенно отслабва и вече само малцина го притежават.