Довършителката

– Всъщност мисля, че е. Още повече, тук са моите братя, моите отговорности. Тези понятия не бива да се приемат с лека ръка.

– Дядо ми каза нещо, когато бях Младок.

– Какво? – погледна ме с видим интерес Тансий.

– Че най-кошмарно ужасното място от всички е онова, за което Уъгмортите дори не подозират, че е толкова сбъркано, колкото сбърканото изобщо е възможно

– И какво според теб означава това? – попита той, след като претегли внимателно чутото.

– Допреди минута нямах и най-малка представа.

– А сега?

– Сега, мисля, че е имал предвид Горчилище. Всичко онова, което ни заобикаля.

Тансий кимна отново и едрото му лице сякаш бе обхванато от внезапна тъга.

– Мъдър Уъг беше Върджил.

– Значи е вярно?

– Безсилен съм да кажа дали е вярно, или не.

– Ами Кръвниците? Стената?

За първи път откакто се помнех видях Тансий, всесилния Тансий, да изглежда смутен, дори засрамен.

– Има случаи, Вега, когато чувството за дълг заставя дори най-честните сред нас да вършат неща, лишени от същата тази честност.

– И всичко е просто една лъжа?

– Лъжите понякога са подплатени с най-добри намерения.

– Смятате ли, че този случай е такъв?

– На повърхността, безспорно да. А ако разровим по-надълбоко? – Той поклати печално глава. – Тогава ще видим просто един акт на измама. За което аз пръв ще призная пред теб своята вина.

– Като говорим за измами – смених темата аз, – на стената на Съвета има една картина...

– Коя по-точно?

– Битката на зверовете. Тази с ездачката, която прескача една скала.

– Да, тя е сред любимите ми. – Но нещо в изражението му ясно ми подсказа, че се досеща накъде бия.

– Работата е там, Тансий, че според мен в нея има значителни неточности.

– В смисъл?

– В смисъл че определени елементи са пропуснати.

– Сега ти започна да говориш с притчи и загадки – усмихна се примирено той. – Но предполагам, че никак не е изключено да си права.

– Ще ми кажете ли каква е причината? И имайте предвид, че вече съм чувала фразата, че няма защо да будим спящите кучета.

– За да се направи нещо, трябва да има добро основание. В случая то вероятно е отсъствало. Картината е такава, каквато е.

– Имате предвид, че е нямало да излезе нищо добро, ако битката е била изобразена правилно?

– Умът ти е също толкова чевръст, колкото и тялото, Вега. Вярвам, че ще ги използваш подобаващо срещу Лейдън-Тош. – Той се изправи. – А сега трябва да вървя. Дългът ме зове.

Но на вратата се обърна и ме изгледа продължително.

– Желая ти късмет утре. Както и след това. Знаех, че този ден рано или късно ще настъпи.

И Тансий се изгуби в мрака.