Довършителката

– Да летиш когато ти потрябва? Да размажеш побеснял Кобъл? Да спреш камък, запратен в лицето ти?

Докоснах Дестин. Бе топла на допир, сякаш току-що леко разгряла. И си спомних думите на Еон, когато ми описваше начина на създаването и. След като му споделих, че с нея мога да летя, той каза, че тя притежава много безценни качества.

– Но това още не е всичко, Вега Джейн.

– Как така? – сбърчих озадачено вежди.

– Добре е, че умееш да избягваш ударите. Но още не е достатъчно, за да победиш Лейдън-Тош. Той е едър, бърз, силен. Трябват ти и други козове.

– Какви?

– Движение. Необходимо е да го изтощиш, да го оставиш да се развихри, да преодолееш защитата му. – Делф направи пауза. – И ако за целта се наложи да полетиш, не се колебай.

Изгледах го втрещено.

– Ти да не си се чалнал? Караш ме да пърхам из въздуха пред очите на всички? На целия проклет Съвет?

– А да не предпочиташ вместо това да се отправиш към Светия парцел? За вечни времена?

Най-много ме дразнеше, че от самото начало на разговора Делф звучеше като по-разумния от двама ни.

– Ако трябва да съм честна, вътрешният ми глас казва по-скоро не.

– Тогава послушай вътрешния си глас.

– Някакви други съвети?

– Щом гонгът удари, ти също не помръдвай. Това ще обърка проклетника. Накарай го той да те нападне. Като го направи, само се пази. Удари го, ако можеш, но лекичко. Остави самочувствието му да се покачи, докато го проучваш.

– Мисля, че то и бездруго е достатъчно високо.

– Помниш ли какво направи с втория Кобъл в Комините?

– Не знаех, че си следил толкова внимателно.

– Следих, и още как. Накара го да се върти като пумпал, докато се обърка съвсем. – Той ме посочи с пръст. – Съветвам те да приложиш същата тактика и с Лейдън-Тош. Ще имаш само един шанс да го довършиш и трябва да вложиш в него всичко, с което разполагаш.

Погледнах надолу към Дестин и за сетен път се почувствах гузна.

– И през ум да не ти минава да се колебаеш – скастри ме Делф. – Пак ти казвам, в цялата работа има нещо гнило. Не виждаш ли, че Лейдън-Тош дори не говори, да оставим настрана, че отдавна е прехвърлил двайсет и четири Сесии. Всъщност съмнявам се дали изобщо е Уъг. Пфу!

– Навярно си прав – отвърнах бавно.

– Разбира се, че съм прав. А до началото на двубоя двамата с теб ще използваме всяка свободна минута за тренировки.

– Наистина ли мислиш, че мога да го победя, Делф?

– Сигурен съм, че ще го победиш, Вега Джейн.

– Благодаря ти – промълвих.

– Ще ми благодариш, след като спечелиш Дуелума.

Където и да се появях през следващите два дни, от всички краища на Горчилище се стичаха Уъгове, за да ми пожелаят късмет, а в някои случаи и да се сбогуват с мен. Под вратата ми се пъхаха късчета пергамент, повечето с мили и насърчителни послания. Впрочем имаше и едно особено злостно, но аз начаса разпознах в него неграмотния почерк на Клетъс Луун и не му обърнах внимание.

В самото навечерие на двубоя ме посети Тансий. Явно не бе дошъл с каретата, защото щях да чуя трополенето и. Просто почука по здрач на скромната ми врата. Разбира се, поканих го да влезе. Хари Две му позволи да го почеше по главата, преди да се свие отново на кравай край огнището. Настаних го на по-удобния от двата си стола и седнах срещу него. Отначало той запази мрачно мълчание, поглаждайки бавно брада с дългите си пръсти. Най-сетне, сякаш взел някакво решение, се приведе към мен, но аз го изпреварих и заговорих първа.