Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Тръскаше глава невярващо. Уважението на Мейгрейт към него поизбледня още малко, но нямаше да се откаже толкова лесно. Помогна му да се качи по стълбата, без да я интересува дали Фейеламор ще живее, или ще умре.
В Туркад свършваше зимата с дъждовете, лапавицата и хапещите ветрове. Най-сетне настъпи пролетта. А Игър беше вечно настръхнал, като че се боеше някой още по-могъщ враг да не изникне отнякъде, за да му отнеме империята. Дали гашадите подготвяха завръщането на истинския си господар? Спомените как Рулке се бе просмукал в ума му, страхът от появата на мъглявината-скорпион се засилваха.
Няколко седмици Игър отбягваше Мейгрейт от срам, но накрая потърси отново компанията й. Пак се разхождаха рано сутрин и късно вечер по стените на крепостта. Държеше се приятелски с нея, стига тя да не му досаждаше прекалено, а и да носеше очилата си. Но не я чувстваше толкова близка, че отново да легне с нея.
Мейгрейт изпадаше в отчайваща неувереност. Открай време обаче живееше със страха, че ще й измъкнат под носа онова, за което копнее най-силно, затова не се издаваше. Задоволяваше се с каквото получаваше и не очакваше нищо от утрешния ден.
Игър се занимаваше с въвеждането на ред и управлението на завладените земи. Макар че покори повечето области в империята си, жителите на Туркад се оказваха най-вироглави и не можеше да си позволи небрежност. А отвъд морето в Никеранд избягалият Тилан и помощникът му Беренет събираха огромна армия за нашествие.
— Игър… — започна Мейгрейт веднъж.
Той само изхъмка, наведен над карта на Никеранд.
Тя се поколеба, макар че от месец въпросът напираше на езика й.
— Когато бях твоя пленница във Физ Горго миналата есен… Един ден ми обеща, че ако ти разкрия къде е Фейеламор и защо тя иска да се сдобие с Огледалото, ти ще ми кажеш кои са били моите родители, какво ги е сполетяло и защо са навлекли такъв позор на фейлемите.
Той се напрегна, но не промени позата си.
— Ти обаче отказа — напомни студено, стрелна я с поглед и пак се извърна, преди да е видял очите й.
— Не можех да изменя на господарката си… Нима не разбираш? Но сега всичко е различно и те моля отново.
В този момент Мейгрейт приличаше на изпълнено с надежда дете.
— Толкова ли е важно за тебе?
— И още питаш! Ако не науча това, аз съм нищо — без родители, без род, без прадеди. Трябва да знам!
— Цял живот си служила на Фейеламор. Как тъй не си й задала този въпрос?
— Рано ме отучи от подобна дързост. А и никой от фейлемите не продумваше за моите родители. Кажи ми! Желанието да знам ме измъчва.
— Съжалявам… Не мога. Тогава си въобразявах, че знам истината — едно от нещата, които научих чрез Огледалото.
— Въобразяваше си?! Какво означава това?
— Не напразно го наричат Лъжовното огледало. Оттогава обаче се убедих що за измамна вещ е то. Не бива да се доверяваш на нищо, което Огледалото ти е показало. Не забравяй това, ако някога се случи да го държиш в ръцете си. То мами!
Игър остави линийката на масата и излезе припряно.
„Нима? — усъмни се Мейгрейт. — Използвал си го години наред, за да шпионираш враговете си. Нали така постигна могъществото си? Нямаше да успееш, ако Огледалото показваше само лъжи.“
Не искаше да му повярва, защото би стъпкала мечтата си, а я лелееше още откакто взе Огледалото във Физ Горго и то оживя, откликна на присъствието й, въведе я в цял нов свят и друг живот, в който нямаше да е вечно подвластна на Фейеламор. Живот, в който щеше да е ценна и сама по себе си. Размишляваше непрестанно за това.
Не й се искаше обаче и да обвини Игър в неискреност. Тя не се доверяваше лесно, но въпреки твърде обезсърчаващите им отношения не можеше и да се откаже от доверието си към него. Повече не спомена произхода си, но не се отказа от стремежа да научи коя е всъщност.
— Значи нищо повече не си научил за Каран? — подхвърли, когато седнаха да вечерят.
Имаше съобщения, че са я виждали в Ганпорт, по-късно и в Грейнуис на отсрещния бряг на Туркадско море. Умели съгледвачи бяха проследили и Мендарк до Зайл, но там Игър изобщо нямаше влияние. А за Тенсор се знаеше само, че е отнесъл Огледалото някъде на север.
— След Грейнуис — нищо. Тръгнала е на север, после на изток. Може би скийтовете ще донесат вести. И там имам един-двама шпиони. Тази твоя Каран е забележителна жена.
— Далеч по-забележителна, отколкото можеш да си представиш — разсеяно промълви Мейгрейт.
Игър се напрегна, остави чашата с ласий на масата, хвана раменете й и я привлече към себе си. Дори се престраши да я погледне в очите, но пък тя беше с очилата.