Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Дръжте я! Отворете устата й.
— Не! — писна Каран, но с нищо не можеше да им попречи.
Както си дремеше в креслото, Шанд се ококори от безмълвния зов за помощ на Каран и яркия образ на пещера, осветена от фенери. Подскочи и надникна през вратата в очакване да види как десетина души се щурат насам-натам след отчаяното мислено послание. Коридорът обаче пустееше, в странноприемницата беше тихо.
Едва се зазоряваше, а по улиците вече имаше мнозина, само че с ленивия вид на хора, които вършат всичко по навик. Едва сега Шанд осъзна, че призивът и картината са били насочени лично към него. Той се опита да възстанови в паметта си образа, който вече чезнеше. Видя пещерата, хилядите отражения от кристали, слетите пъстри сталактити и шипове. Различи малко смътно група от силуети, взиращи се от горе на долу. Видението изчезна.
Значи са заловили Каран. Кой? Не му се вярваше кметът толкова бързо да е реагирал на посланието на Игър, ако изобщо се бе върнал и го бе прочел.
Шанд слезе на долния етаж. Съдържателят вече беше в кухнята и пишеше с тебешир менюто за деня.
— Пещери ли? — повтори той въпроса и потърка белега на долната си челюст. — Наоколо е пълно с пещери. Мога да ви изброя поне десетина.
— А коя е най-близо? — небрежно уточни старецът.
Съдържателят не отговори направо.
— Ако ще отивате в най-красивите, спуснете се към подножието на първия склон, оттам ще вървите малко повече от една левга. Готвачите ще ви сложат суха храна, ако искате. Пещерите обаче са опасно място, доста от нашите кошници за пикник си останаха там. Няма как, ще ви взема малък депозит, в случай че не излезете.
Отначало Шанд помисли, че човекът се шегува, но всъщност той май нямаше чувство за хумор.
— Не, мислех си за нещо по-наблизо. Няма ли някакви около пазара?
— Няма, но малко по-нататък в парка ще намерите пещери. Казват, че и те били хубави. Не съм влизал да ги разгледам.
— Други наоколо?
— Не и без поне час-два ходене, но…
— И тези ми стигат — реши Шанд. — Ще ми приготвите ли торбичка със суха храна и фенер? Няма смисъл да нося и кошница.
— Тъкмо щях да ви кажа, че можете да вземете под наем фенер и в парка. Кога искате сухата храна?
— След десет минути.
Шанд хукна нагоре по стълбите.
По пътя се отби на пазара да си купи още някои неща — въже и тежък чук с дълга дръжка, каквито ползват каменарите.
Влезе в парка и потропа на вратата на малката къщурка. Младокът излезе отвътре, разтърквайки очите си.
— Оттук ли да мина към пещерите? — попита Шанд и намести раницата на гърба си.
Чукът доста му тежеше.
— Да, господине. Искате ли да вземете фенер?
— Два — поправи го Шанд — и допълнителен мях с масло. Мнозина ли посещават пещерите?
— Не и през този сезон, макар че пещерите са любимо място през лятото. Вчера към края на деня дойде млада жена. И открадна фенера — добави той натъжен. — Трябва да платя липсата от джоба си. А пък ми се стори толкова симпатична…
— Само тя ли беше?
— След нея влезе цяла група — шестима. Но те не поискаха фенери.
Разпоредителят описа набързо посетителите.
„Уелми! — досети се Шанд. — Какво търсят тук?“
Плати наема за фенерите и тръгна из долината. Пред входа на пещерите огледа земята внимателно, но в меката пръст се бяха отпечатали прекалено много следи. Влезе и тръгна предпазливо, спуснал почти докрай капачето на единия фенер. Знаеше, че ще види техните светилници отдалеч, но и те също ще забележат, ако в тунела грее дори малко пламъче.
Затова часовете се точеха, а той не напредваше много. Няколко пъти сбърка на разклонения и трябваше да се връща. Все пак благоразумието му имаше смисъл — зърна навреме по-светъл овал, закри фенера си и пропълзя до издатина, с която тунелът свършваше над пещерата. Под него имаше обширно езеро. От другата страна шест фигури стояха около равен камък.
А върху леко извитата плоча лежеше Каран. От мястото си не успя да различи дали е жива или мъртва. Погледът му се плъзна по свода на пещерата. Възхитително зрелище, ако имаше време да му се наслади — светлината блещукаше по милиони кристални фасетки. Около водата се виждаха разбити парчета, падали от тавана. В дъното имаше друга пещера, където сигурно изтичаше водата. Вдигна глава. Целият таван беше осеян със сталактити, сред тях и огромна буца като краве виме. Помнеше я от видението, което му изпрати Каран.
Пак се взря надолу. Една от загърнатите в наметала фигури слезе при водата. Шанд усети студена тръпка по гърба. Нямаше как да сбърка тази тромава походка — уелми или гашади.
Ясно, само една причина би могла да ги доведе толкова далеч — Каран! Как да ги надвие? Двама стигаха да се справят с него, а може би дори един. В отдавна минали времена нямаше да е така, но той дори не помнеше откога не е държал в ръка оръжие.