Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Събра колкото смелост й бе останала и го последва към щаба, където цареше пълен хаос. Влезе скоро след Игър и успя да чуе неговия яростен рев:
— Какво?! Изплъзнал се е?
— С-сигурно е бил в пристанищния град през цялото време — ломотеше нещастният Чейки.
— Ще ги смажа! Ще потопя кейовете в морето! — бушуваше Игър на излизане.
Мейгрейт не се втурна подире му. Знаеше, че не мисълта за Мендарк го терзае най-силно, а нещо свързано с нея, но той не искаше да го сподели. Разбираше и защо Игър вече се натъкваше на злополучни обрати. Липсваше му гъвкавост. Способностите, с които побеждаваше във войната, не подхождаха за управление на непокорните жители на Туркад и бунтовно настроените хора в Банадор. А и тя подкопаваше неговата увереност, върна го към най-дълбоко затаените му страхове. Какво пък толкова имаше у нея, че започваше да вреди на всеки, с когото се срещне? Само Фейеламор би могла да й отговори, но никога не би склонила, особено след като Мейгрейт й се опълчи.
Три дни Игър се щураше като луд из крепостта. Никой пълководец или съветник не успяваше да го заговори освен Вартила. В щаба той внимаваше да не среща погледа на Мейгрейт, не искаше да се разхожда с нея и дори не припарваше до леглото си, ако и тя е в спалнята. И с всеки ден имаше все по-отчаян и посърнал вид.
Мейгрейт подпитваше всички, които го познаваха, дори Вартила, но никой не го бе виждал в подобно състояние.
Отново го намери горе при бойниците. Изглеждаше зле едва ли не като Фейеламор и щом я видя, понечи да се измъкне по другата стълба. Мейгрейт притича и го хвана за рамото.
— Трябва да поговоря с тебе. Това ме съсипва.
— Ами върви си — отвърна Игър. — Нито мога да те задържа, нито искам.
— Не и преди да узная какво ти пречи. Да не съм те оскърбила неволно? Или съм толкова окаяна любовница, че не ме понасяш?
— Друго е…
Игър изви глава, за да не среща погледа на терзаещите го очи.
— Какво? Трябва да знам!
— Страхувам се — смънка той.
— От мен ли?!
— Не — явно излъга Игър.
— Тогава от какво? Моля те, кажи ми!
— Мендарк се измъкна. А защо половината уелми се отрекоха от мен и станаха гашади? Какво ли кроят? И защо тъкмо в Шазмак? Каквито и да са плановете им, аз не съм готов, но пък те знаят всичките ми тайни. Не биваше всичко да се обърне така!
„Ами недей да хленчиш — помисли Мейгрейт. — Стегни се и направи нещо.“
Игър й обърна гръб и се затътри покрай стената.
Очевидно нямаше намерение да сподели с нея какво го притеснява толкова. Но как би могла да налучка? Мейгрейт беше готова дори да се втурне и да обсипе с въпроси Фейеламор, но бившата й господарка лежеше в пълна безчувственост от три дни… Три дни ли?! Точно откакто Игър започна да се държи толкова странно с нея. Най-после започваше да съзира грозната истина. Фейеламор май бе отпаднала след злоупотреба с дарбите си. Но как е възможно, нали уж нямаше никакви сили? Или все пак имаше?…
За миг си спомни как я гледаше Игър, когато тя заспиваше. Уплашено. Всичко се подреждаше в ума й — необичайното усещане, когато се качваше по стъпалата, замъгленото зрение, стъписването на Игър, сякаш виждаше не нея, а някой друг. Ами да — напомнила му е с външността си за неговия враг Рулке!
Щом прозря истината, почувства се достатъчно решителна да се изправи и срещу Игър, и срещу самата Фейеламор. Вярно, постепенно проумяваше, че Игър не е какъвто си го представяше доскоро, но не би позволила на Фейеламор да направлява и занапред живота й. Изтича след Игър и му препречи пътя.
— Знам какво те безпокои, но се заблуждаваш — каза тихо.
Той потръпна и пак се постара да не срещне погледа й.
— Очите не ме превръщат в твой враг. — И този път не дочака отговор. — Не разбираш ли какво е направила Фейеламор? Не разпозна ли илюзията?
— Илюзия ли? — искрено се озадачи Игър.
— Ела е мен и ще се убедиш.
Докато слизаха, тя сподели подозрението си и го накара да застане зад вратата.
Фейеламор лежеше неподвижно. Мейгрейт впи пръсти в раменете й и я раздруса, после я зашлеви толкова безмилостно, че по бледите бузи избиха червени петна. Накрая клепачите на Фейеламор затрепкаха.
— Какво си ми сторила? — кресна Мейгрейт.
Бившата й господарка успя да се усмихне тържествуващо.
— Глупакът се хвали, че е чародей… а нищичко не схвана! — изграчи тя. — Ти си моя и така ще бъде.
После пак изпадна в безсъзнание.
А Игър приличаше на човек, чиито кости са омекнали.
— Заблудила ме е с илюзия! — Свлече се покрай стената. — Мен!