Бляскавият двор [bg]

– Много мило от ваша страна – каза Сед­рик най-накрая.

Уо­рън му отправи иронична усмивка:

– И не се тревожете – ще се погрижа това да бъде направено както трябва. Не се безпокойте за времето си.

Надявах се да е толкова искрен, колкото ми се струваше.

– Благодаря.

Уо­рън обеща, че скоро ще има новини за нас. Един прислужник пристъпи нап­ред да ни изпрати, но аз се задържах за миг при Уо­рън, неспособна да удържа любопитството си.

– Как върви търсенето на съпруга? – попитах тихо. – Очаквах вече да сте женен.

– И аз така очаквах – каза той и се подсмихна. – Обмислям няколко възможности, но... ами, след теб никоя жена не ми се струва дос­та­тъч­но добра.

Намирах за странно, че би обмислял някакви възможности, имайки предвид колко сигурни бяха изглеждали нещата с Тамзин, когато заминах.

– Съжалявам – казах, понеже трябваше да кажа нещо.

– Няма нужда. Всичко е свършено и приключило. – Той се вгледа замислено в мен. – Получавала ли си новини от Кейп Триумф? От другите момичета в твоя­та група?

– Получих писмо от Тамзин, кое­то тя ми изпрати преди известно време. Все още нямам никаква вест от Мира.

– Мира... – Бях го виждала да разговаря няколко пъти с нея, но объркването върху лицето му ми се стори истинско.

– Сирминиканската ми приятелка – подсетих го.

– А, да. Тя. Разбира се. Онази, коя­то се интересуваше от книги.

Сега пък аз се обърках:

– Книги ли?

– Всеки път, когато организирахме събития в дома на родителите ми, тя все питаше за книги. Майка ми не е толкова... – Направи пауза, за да ме погледне извинително. – Не е толкова свободомислеща като нас, затова беше предоволна да оставя приятелката ти да стои в библиотеката колкото дълго иска.

– Разбира се, че е била – казах. Типично за Виола да не допуска „непривлекателните“ елементи на празненството си.

Двамата със Сед­рик се върнахме в централната част на Уайт Рок със смесени чувства.

– Още забавяния, преди да можем да се оженим. Още безсънни нощи – подметнах закачливо.

– Е, мисля си, че безсънните нощи всъщност ще дойдат, след като се оженим, но да... влудяващо е. – Спряхме и той се загледа към шумните заети жители на Уайт Рок и работата им по възстановяването на разрушенията. – А и той не греши за бандитите. Съли ми разправяше за някои. Случва се.

– Наистина трябва да се запозная с този Съли.

Сед­рик се усмихна обичливо:

– Голям образ е, спор няма...

– Господин Торн!

При звука на непоз­натия глас двамата се обър­нахме. Но когато огледах доб­ре онзи, кой­то ни бе заговорил, осъзнах, че в крайна сметка не беше толкова непоз­нат. Моментално замръзнах, но Сед­рик се съвзе бързо.

– Господин Гарет – каза Сед­рик и протегна ръка за поздрав. – Приятно ми е да ви видя. Не знаех, че агенция „Макгру“ има дела тук в пустошта.