Ханибал - врагът на Рим

Щом набитият чернокос мъж с червендалесто лице излезе напред, в Сената настъпи тишина. Гъстите му вежди бяха кацнали над две пресметливи очи и дълъг нос. Сенаторите около него почтително се дръпнаха да му направят път. Флак кимна едва забележимо на мъжа и Фабриций веднага разбра кой е той. Марк Минуций Руф, бивш консул и брат на Флак. Той беше главният в рода на Минуциите и един от най-влиятелните мъже в Рим. Нямаше съмнение, че именно той е виновникът за писмото до Публий.

— Консуле — каза Марк и кимна. — Благодарим, че се върна в Рим. За нас е чест да те видим отново. — След като приключи с любезностите, лицето му стана хищно. — С тревога научихме, че брат ти води твоите легиони към Иберия. За да можеш ти да се върнеш в Италия. Помолихме те да се върнеш, за да обясниш необикновените си действия, които са в пълно противоречие с решението на Сената, взето тук преди няма и шест месеца. Вие с Лонг държите върховното командване на военните сили на Републиката. Това не подлежи на съмнение. Но нито ти, нито той не сте имунизирани срещу смяна, ако се наложи. — Марк се усмихна, когато се чу одобрително мърморене. — Очевидно аз не съм единственият, който е на това мнение.

Публий повдигна вежда.

— И за какво по-точно мнение става дума?

Отговорът на Марк прозвуча почти мило.

— Говоря за силата на провокацио, разбира се.

Някои сенатори изсъскаха неодобрително, докато други завикаха в знак на съгласие. Фабриций усети как някакъв мускул по лицето му заигра. Никога досега не беше чувал някой от висшите магистрати на Републиката да е бил заплашван с обвинение в престъпление. Погледна Флак, но неговото лице беше непроницаемо. Защо Минуциите искаха да свалят Публий по време на консулството му? Каква полза биха могли да имат от подобно нещо?

— Нищо ли нямаш за казване? — попита Марк и се огледа самодоволно. Шумът на поддръжниците му се засили като грохота на приближаваща към брега вълна.

Фабриций отново погледна Флак. Този път видя същото самодоволно изражение като това на Марк. И тогава го осени. Флак беше повярвал на доклада на Публий за заплахата, която представлява Ханибал, и в писмото си бе споделил с брат си тревогите си. И сега Марк, който беше успешен генерал в миналото, искаше да стане консул, за да може да грабне вместо Публий славата от разбиването на картагенците. Тази възможност — не, вероятност, гневно си помисли Фабриций — просто не се побираше в ума. Най-важното в момента беше разбиването на противника, който представляваше сериозна заплаха за Републиката. За някои от тези политици обаче всичко се свеждаше до шанса да си изградят име.