Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Утре двамата с Какре щяха да заминат, за да се присъединят към вещерската армия, чийто главнокомандващ щеше да е Авун. Преди това обаче имаше нещо друго, което очакваше с нетърпение. Досега трябваше всеки път едва ли не да заповядва на Мураки да му прави компания за вечеря, ала днес, за негова голяма радост, тя сама му бе предложила да хапнат заедно. Беше му казала, че има повод за празнуване, и когато му го съобщи, Авун също много се зарадва.
Съпругата му най-накрая бе завършила книгата си.
Вятърът фучеше из планините Тчамил и брулеше голите върхове и долини, които оформяха гръбнака на Сарамир. Пустинните бойци се придържаха към по-ниските места, за да избегнат виелиците и снежните бури; въпреки това преходът беше ужасно тежък заради замръзналата земя и пронизващия студ. Загърнати в дебели кожи, войниците се трупаха около огньовете, за да се сгреят поне мъничко, и се вслушваха напрегнато в тъмнината. Под сиянието на Иридима и Аурус земята изглеждаше студена и лъскава като току-що наточено острие, а звездите блестяха като ледени кристалчета.
Лагерът на седемхилядната армия на пустинните благородници заемаше внушителна част от планинския склон — огромен участък, изпъстрен с шатри и фенери. Досега бяха изгубили около петстотин души заради атаките на Различните зверове. Дори сега ревовете на хищниците ехтяха зад далечните хълмове — някои ясно различими като воя на гаурегите и челюстниците, а други — напълно непознати. Беше трудна задача да прекараш армия през този пресечен терен, но обитателите на Тчом Рин се гордееха със своята издръжливост, а и пътуваха с по-леки доспехи. Съперничеството между войниците, които се бяха заклели във вярност на различните благороднически фамилии, се бе изпарило пред необходимостта от сътрудничество и взаимопомощ на това враждебно място. Ала ето че атаките на Различните твари ставаха все по-координирани, а високо в небето се рееха гнусоврани и зловещото им грачене огласяше въздуха.
чаросплетниците знаеха за приближаването им. Знаеха и ги очакваха.
Реки вървеше из лагера — висока и замислена фигура с разрошена от вятъра коса. Ботушите му проскърцваха по безжизнената, камениста почва. Той прехвърляше последните събития в главата си, въпреки че вече го бе направил поне стотина пъти, като се опитваше да ги погледне от нов ъгъл и да съзре нещо, което по една или друга причина бе пропуснал.
Съветът на благородниците от Империята и Либера Драмач бе проведен с впечатляваща експедитивност. За пръв път Реки наистина оцени това, което бе приемал за даденост през целия си живот — че чаросплетниците, а напоследък и Сестрите осигуряваха нещо изключително ценно и той не можеше да си представи да се върнат към предишното състояние на нещата. Мъже и жени от Арака Джо, Сараку и Изанзай си говореха един с друг благодарение на възможностите на Сестрите, макар че ги деляха над хиляда километра. Цялото съвещание, с всичката обмяна на идеи, срокове и предложения, отне по-малко от един ден. Без помощта на Аления орден щяха да минат месеци, докато уговорят съвместните си действия — алтернативата беше или да разменят купища писма, или да се съберат всичките на едно място. Сега Реки напълно разбираше защо вещерите бяха тъй необходими на неговите прадеди и как това бе довело до ситуацията, в която се намираха сега.
Когато бе направено предложението пустинните баракси да се заемат с планинския преход, Реки веднага се съгласи. И бездруго от известно време в главата му се въртеше подобен план. Беше повече от ясно, че битката, която водеха от Тчом Рин, беше обречена. Ако продължаваха само да се отбраняват срещу Различните хищници, по някое време вещерите щяха да надделеят — било то чрез демони, било чрез нови разновидности Различни или просто благодарение на численото си превъзходство. Най-благоразумното решение беше да атакуват, докато все още имаха тази възможност. Разузнавачите му бяха проследили Различните твари от Изанзай, опитвайки се да открият мястото, от където се пръкваха гадините, и всички донесоха едни и същи новини. Въпреки че не бяха успели да локализират с точност местонахождението му, хората му бяха единодушни, че се намираше някъде в околностите на Адерач. Реки не беше никак изненадан.