Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
И ето че докато той обмисляше вариантите за нападение над люлката на вещерите, Аленият орден предложи точно това. Въпреки всичко младият баракс не можеше да се отърве от натрапчивото подозрение, че Сестрите смятаха него и бойците му за достатъчно маловажни, че да бъдат пожертвани и използвани като примамка.
Е, да си мислят каквото си искат. Той възнамеряваше да им покаже как могат да се бият жителите на пустинята. Те също разполагаха със Сестри, които да ги закрилят от чаросплетниците и да ги прокарат през невидимата бариера, издигаща се около планинския манастир.
Ако Реки можеше да унищожи заплахата от Адерач, вече нямаше да са разделени на два фронта и можеха да насочат цялото си внимание към Игарач на юг. При положение че сведенията на Сестрите бяха точни, трябваше да удържат вещерите само до началото на следващата зима; а това бе напълно възможно, ако Адерач бе изваден от играта.
Уверенията на Кайлин, че доберат ли се до вещерския камък под Адерач, могат да сложат край на войната, също не бяха за пренебрегване. Струваше си да положат всички усилия, за да постигнат това.
Младият благородник крачеше между огньовете и отвръщаше на поздравите на своите войници, докато се приближаваше към палатката си. Тази нощ се чувстваше объркан и угрижен, сякаш предусещаше, че ще се случи нещо лошо. Увеличаването на броя на стражите не разсея страховете му. Реки се опита да прогони мрачното си предчувствие, ала вместо това осъзна, че мислите му се насочиха, както често ставаше напоследък, към Асара.
„Доверието е надценена стока“. Един от любимите изрази на Асара. Започваше да разбира защо. От известно време насам бе разяждан от неприятното
чувство, че безграничната вяра, която хранеше към съпругата си, всъщност е грешка.
Откакто жена му го остави сам и замина за Арака Джо по някаква тайна своя работа, Реки не знаеше покой. Отначало бе измъчван от незнанието и десетките възможни предположения, които прехвърляше трескаво в главата си, а после, когато това стана непоносимо и изпрати своя шпионин Джикиел да узнае повече за миналото на съпругата му, започна да го гложди чувство за вина, че я предава. Сега обаче нещата бяха още по-лоши. Младият баракс си мислеше, че любовта му може да устои на всичко, което открие шпионинът му, ала Джикиел му донесе абсолютно неочаквана новина.
Асара нямаше минало.
Първоначалната му реакция беше да отдаде това на неуспех в действията на шпионина си. Все пак и той можеше да се провали. Реки обаче добре познаваше способностите му и не можеше да повярва, че проблемът се изчерпва с това. Джикиел беше прекалено добър, за да се върне с празни ръце; все нещо щеше да научи. Благородникът бе убеден, че щом преданият му служител не бе успял да се докопа до никаква информация, значи просто не съществуваше такава.
Асара сякаш се бе появила от нищото. Фамилното й име, което според нея бе Арейа, не донесе никакви отговори. То бе често срещано, защото беше изключително старо и се бе разпространило широко още преди доста време. Сарамирските имена варираха от древните, дошли от древен Куараал, като Асара, Лусия, Адерач и Анаис, до по-съвременните, чиято поява бе обусловена от развитието на сарамирския език, като Кайку, Мишани и Реки. Имаше и други Асари, разбира се, но никоя не отговаряше на описанието и дарбите й. Джикиел бе подочул за шпионин на име Асара ту Амареча, който работеше за Либера Драмач през последните години, но Реки я игнорира, защото не бе родена в пустинята като неговата Асара, освен ако човек не можеше да имитира костната структура, тена и формата на очите на жителите на Тчом Рин.
Колкото по-задълбочени ставаха проучванията на Джикиел, толкова по-заплетена ставаше загадката. Шпионската му мрежа тръгваше по следите на всеки намек или дочут шепот, но всички пътеки отвеждаха до задънени улици. Нито тези, които се бяха срещали с нея по време на престоя й в Императорската цитадела, когато беше съблазнила Реки, нито изследователите на изкуствата, които тя тъй добре познаваше, можеха да дадат някакви сведения за нея. Накрая Джикиел предположи, че си е сменила името, маниерите, прическата и дрехите си, — шпионинът имаше изключителен нюх за тези неща, — но това също не доведе до никакъв резултат.
В крайна сметка, след като бе изпробвал абсолютно всички възможности, Джикиел беше принуден да признае поражението си. Това, което докладва на Реки, беше, че жената, която се бе омъжила за него, явно не бе съществувала до деня на появата си в Императорската цитадела.