Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
След няколко минути пътят достига билото и после се спуска стръмно към долина, която става все по-прелестна, колкото повече се спускаме. Никога не съм мислел, че мога да нарека така една долина — прелестна, — но в цялата тая крайбрежна област има нещо много различно от която и да е друга планинска част на Америка и то извиква тая дума. Оттук, малко по на юг, идват всичките ни хубави вина. Хълмовете са разположени и нагънати някак по-различно — прелестно. Пътят се вие, лъкатуши, а ние с мотоциклета се носим равномерно, по него, следваме го, красиви по своему, като почти докосваме восъчните листа на храстите и надвисналите клони на дърветата. Боровете и скалите са останали високо зад нас и сега наоколо има заоблени хълмове, лозя, алени и червени цветя, аромат, смесен с ухание на горящи клони, донесен от далечната мъгла по дъното на долината, а отвъд нея, невидим и неопределен — дъхът на океана…
Как може толкова много да обичам всичко и да бъда умопомрачен?…
Не вярвам!
Митосът. Митосът е безумен. Това е вярвал той. Митосът, който казва, че формите на този свят са реални, а качеството на света не е реално, това е безумно.
А в Аристотел и древните гърци той открил виновниците, които оформили митоса по такъв начин, че да ни накарат да приемем това безумие за реалност.
Така. Това е. Това свързва всичко. Изпитвам облекчение, когато се случи нещо такова. Понякога е така трудно да извикам в съзнанието си всичко това. Настъпва някакво изтощение. Понякога ми се струва, че измислям всичко. Друг път не съм сигурен. А понякога съм убеден, че не измислям. Митосът и безумието и първостепенното им значение — тези неща са от него.
Оставяме надиплените хълмове зад себе си, стигаме Медфорд и магистрала, водеща за Грентс пас. Почти се е свечерило. Силен насрещен вятър едва ни позволява да поддържаме скоростта на останалото движение по нанагорнищата, дори и с пълна газ. При Грентс пас чуваме плашещо, силно чукане и спираме, за да видим, че веригата по някакъв начин е закачила предпазителя си, който е съвсем раздран. Не е кой знае колко сериозно, но достатъчно да ни позабави, докато го заменим.
Грентс пас изглежда достатъчно голям, за да намерим на другия ден отворена мотоциклетна работилница, и като пристигаме, търсим мотел.
Не сме виждали легло от Боузмън в Монтана.
Намираме мотел с цветни телевизори, плувен басейн с топла вода, кафеварка за сутринта, бели пешкири, баня, цяла в плочки, и чисти легла.
Лягаме на чистите легла и Крис се друса известно време върху своето. Друсането в леглото, спомням си от детството, облекчава много.
Утре може би всичко това ще се изясни. Не сега. Крис слиза долу да поплува в топлия басейн, а аз лежа неподвижно в леглото и прогонвам всичко от съзнанието си.
29
От Боузмън насам толкова пъти сме вадили и нагъвали нещата в страничните чанти и раниците, че сега екипировката ни е доста пострадала. Пръсната по целия под, тя има отчайващ вид на утринната светлина. Един пластмасов плик с нещо мазно в него се е пробил и ролото тоалетна хартия се е намазнило. Дрехите са така изпомачкани, че гънките по тях изглеждат вечни. Меката метална тубичка с крем против слънце също се е пробила, като е нацапала с бяло канията на мачетето. Всичко мирише на противослънчев крем. И тубичката е масло за делкото не е издържала. Каква каша. Вадя бележничето и записвам: „Да купя бакелитова кутия за повредените тубички.“ После добавям — „пране“. След това „ножички за нокти, крем против слънце, масло за делкото, предпазител за веригата, тоалетна хартия“. Това са доста неща за вършене, преди да напуснем хотела, затова будя Крис и му казвам да става. Трябва да изперем.
В автоматичната пералня показвам на Крис как се пуска центрофугата, включвам машината и отивам за останалите неща.
Намирам всичко освен предпазител за веригата. Продавачът казва, че нямат и не очакват да получат. Мисля дали да не продължа без него през малкото време, което ни остава, но от това навсякъде ще хвърчи смазочно масло, а може да бъде и опасно. Не мога да оставя така нещата с подобна мисъл в главата. Заемам се със задачата сериозно.
По-надолу по същата улица виждам табела на заварчик и влизам.
Най-чистата работилница за заварки, която съм виждал. Огромни, високи дървета и трева очертават празно пространство отзад, което придава на мястото вид на селска ковачница. Всички инструменти са окачени грижливо, всичко е спретнато, но няма никой. Ще дойда по-късно.