Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Масивна четвъртита цитадела се извисяваше над всичко във вътрешния двор. Висока бе три етажа, а каменната църква до нея изглеждаше нищожна. Уилям помогна на майка си да слезе от коня. Оставиха рицарите си да приберат конете в конюшнята и изкачиха стъпалата до залата.
Беше обед и в залата слугите на Уейлрън приготвяха трапезата. Някои от неговите архидякони, дякони, работници и храненици стояха наоколо в очакване на обяда. Уилям и Реган се задържаха, докато един стюард се качи до покоите на епископа, за да го уведоми за пристигането им.
Уилям изгаряше вътрешно от жестока, убийствена ревност. Алиена имаше любовник и цялото графство знаеше за това. Беше родила дете по любов, а съпругът й я беше изхвърлил от къщата си. С бебето си на ръце беше заминала да търси мъжа, когото обичаше и го бе намерила, след като беше избродила половината християнски свят. Историята се разказваше и преразказваше из цяла южна Англия, а Уилям се разкъсваше от омраза всеки път, щом я чуеше. Но беше измислил как да си отмъсти.
Поведоха ги по стълбището и до кабинета на Уейлрън. Завариха го да седи на маса с Балдуин, който вече бе негов архидякон. Двамата духовници брояха пари върху покривка на шахматни карета, трупаха сребърни пенита на купчини по дванайсет и ги местеха от черни квадрати на бели. Балдуин стана, поклони се на лейди Реган, след което бързо прибра покривката и монетите.
Уейлрън стана от масата и отиде до стола при камината. Движеше се бързо като паяк и Уилям изпита отново познатата неприязън. Все пак бе решил да се държи угоднически. Наскоро беше чул за ужасната смърт на графа на Хиърфорд, който се беше скарал с епископа на Хиърфорд и беше умрял отлъчен. Тялото му бе погребано в неосветена земя. Всеки път, когато Уилям си представеше собственото му тяло да лежи в неосветена земя, уязвимо за всичките дяволи и чудовища, обитаващи долния свят, се разтреперваше от страх. Той самият никога нямаше да се скара със своя епископ.
Уейлрън беше бледен и мършав както винаги, а черното му расо бе провиснало от раменете му като пране, съхнещо на клон. Като че ли изобщо не се променяше. Уилям знаеше, че самият той се бе променил. Храната и виното бяха основните му удоволствия и всяка година наедряваше по малко въпреки активния живот, който водеше, тъй че скъпата плетена ризница, която му бяха направили щом навърши двайсет и една, беше сменяна два пъти през последвалите седем години.
Уейлрън току-що се бе завърнал от Йорк. Нямаше го почти половин година и Уилям попита вежливо:
— Успешно ли беше пътуването ви?
— Не — отвърна той. — Епископ Хенри ме прати да се опитам да разреша един четиригодишен спор кой да стане архиепископ на Йорк. Не успях. Спорът продължава.
Колкото по-малко се кажеше за това, толкова по-добре, прецени Уилям. Побърза да смени темата:
— Докато ви нямаше, тук станаха много промени. Особено в Кингсбридж.
— В Кингсбридж ли? — Уейлрън бе изненадан. — Мислех, че онзи проблем бе решен веднъж и завинаги.
Уилям поклати глава.
— Сдобиха се с Плачещата Мадона.
Уейлрън го погледна раздразнено.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите!
Отговори майка му:
— Това е дървена статуя на Девата, носят я в процесии. В определени моменти от очите й капе вода. Хората мислят, че е чудодейна.
— Тя е чудодейна! — каза Уилям. — Статуя, която плаче!
Уейлрън го изгледа пренебрежително.
Реган продължи:
— Чудодейна или не, в последните няколко месеца идваха хиляди души да я видят. Междувременно приор Филип поднови строителството. Ремонтират канцела и слагат нов дървен таван на него, и са започнали останалата част от църквата. Изкопани са основите за купола, дошли са нови каменоделци от Париж.
— Париж? — удиви се Уейлрън.
— Църквата сега ще се строи в стила на Сен Дени, каквото и да значи това.
Уейлрън кимна.
— Островърхи арки. Чух да говорят за това в Йорк.
На Уилям му беше все едно в какъв стил ще е катедралата на Кингсбридж.
— Работата е там — заговори той, — че млади хора от моите ферми се местят в Кингсбридж да работят като ратаи, пазарът на Кингсбридж е отворен отново всяка неделя и отнема търговията от Шайринг… Същата стара история!
Погледна двамата притеснено, да не би някой да е заподозрял по-дълбоките му мотиви. Никой от двамата не издаваше подозрителност.
— Най-голямата грешка, която изобщо съм правил някога е, че помогнах на Филип да стане приор — отбеляза Уейлрън.
— Ще трябва да се научат, че просто не могат да правят това — заяви Уилям.