Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Уейлрън го погледна замислено.
— Какво искаш да направиш?
— Ще опустоша града отново. — „А като го направя, ще убия Алиена и любовника й“, помисли си той и извърна очи към огъня, за да не може майка му да срещне погледа му и да отгатне мислите му.
— Не съм сигурен дали ще можеш — усъмни се Уейлрън.
— Направих го преди. Защо да не мога пак?
— Тогава имаше добро оправдание — панаира на вълната.
— Този път е пазарът. И за него нямат позволението на крал Стивън.
— Не е същото. Филип рискува много с провеждането на панаира на вълната и ти удари веднага. Неделният пазар продължава в Кингсбридж вече от шест години, а и е на двайсет мили от Шайринг, тъй че би трябвало да е разрешен.
Уилям потисна яда си. Искаше му се да каже на Уейлрън да не се държи като мекушава жена. Но нямаше да е добре.
Докато преглъщаше горчивите си думи, един стюард влезе в стаята и застана мълчаливо до вратата.
— Какво има? — попита Уейлрън.
— Един мъж настоява да се види с вас, Ваше преосвещенство. Името му е Джак Джаксън. Строител, от Кингсбридж. Да го върна ли?
Сърцето на Уилям се разтуптя. Беше любовникът на Алиена. Как се бе озовал тук, точно когато кроеше смъртта му? Свръхестествени сили ли имаше този човек? Обзе го страх.
— От Кингсбридж ли? — Уейлрън изглеждаше заинтригуван.
Реган обясни:
— Той е новият майстор строител там. Същият, който донесе Плачещата Мадона от Испания.
— Интересно. Я да го видим. — Епископът се обърна към стюарда. — Доведи го.
Уилям зяпна към вратата със суеверен ужас. Очакваше някой висок страховит мъж в черно наметало да нахлуе вътре и да посочи право в него с обвиняващ пръст. Но когато Джак влезе, Уилям се стъписа от младостта му. Не можеше да е на повече от двайсет и една години. Имаше червена коса, а будните му сини очи пробягаха към Уилям, спряха се на Реган — чиито ужасни мехури по лицето задържаха погледа на всеки, който не е свикнал с тях — и накрая се впиха в Уейлрън. Строителят не беше особено притеснен от това, че се е озовал в компанията на двете най-могъщи особи в околността, но освен изненадващото му безразличие, не изглеждаше особено страшен.
Уейлрън, също като Уилям, долови предизвикателното непокорство в поведението на младия строител и реагира с хладно високомерен тон:
— Е, момко, за какво си дошъл при мен?
— За истината — отвърна Джак. — Колко души сте пратил на бесилото?
Уилям затаи дъх. Въпросът беше стъписващо дързък. Погледна другите двама. Майка му се беше навела напред, втренчена намръщено в Джак все едно, че го е виждала някъде, но не може да се сети с лице, с което да го свърже. Епископът го гледаше с хладна насмешка.
— Гатанка ли е това? — запита Уейлрън. — Виждал съм повече обесени, отколкото можеш да преброиш и ще има още един, ако не говориш почтително.
— Моля за извинение, милорд епископ — отговори Джак, но гласът му отново прозвуча дръзко. — Помните ли ги всичките?
— Така мисля. — Гласът на Уейлрън издаде, че е заинтригуван. — Предполагам, че те интересува някой конкретен.
— Преди двайсет и четири години, в Шайринг, сте гледали обесването на един мъж на име Джак Шеърбърг.
Уилям чу приглушеното ахване на майка си.
— Беше менестрел — продължи Джак. — Помните ли го?
Уилям усети внезапното напрежение в стаята. Около този Джак Джаксън имаше нещо неестествено плашещо. Трябваше да има, за да въздейства така на Уейлрън и майка му.
— Мисля, че си го спомням, като че ли — отвърна Уейлрън и Уилям долови едва сдържания трепет в гласа му. Какво ли ставаше тук?
— Предполагам, че го помните. — Джак отново прозвуча нагло. — Бил е осъден по свидетелството на трима души. Двама от тях вече са мъртви. Вие сте бил третият.
Уейлрън кимна.
— Беше откраднал нещо от приората на Кингсбридж — потир със скъпоценни камъни.
Погледът в сините очи на Джак се втвърди като кремък.
— Изобщо не е направил такова нещо.
— Хванах го лично, с потира в него.
— Излъгал сте.
Последва мълчание. Когато Уейлрън заговори отново, тонът му бе спокоен, но лицето му бе станало твърдо като желязо.
— Езикът ти може да бъде изтръгнат за това.
— Просто искам да знам защо го направихте — каза Джак все едно, че не беше чул грозната закана. — Можете да бъдете откровен тук. Уилям не е заплаха за вас, а майка му изглежда вече знае всичко за това.
Уилям се озърна към майка си. Наистина издаваше, че знае за какво става дума. Изглежда — още му беше трудно да го повярва — визитата на Джак всъщност нямаше нищо общо с тайните планове на Уилям да убие любовника на Алиена.
Реган заговори на Джак: