Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Накрая го намери тя.
Беше готов да се откаже. Тясната, почти невидима пътека, използвана сигурно от язовци и лисици, се стопи в шубраците. Нищо не можеше да направи, освен да се върне по стъпките си. Обърна коня и едва не се блъсна в нея.
— Забравил си как да се движиш тихо в гората — каза тя. — Можех да те чуя как трещиш от цяла миля.
Джак се усмихна. Не беше се променила.
— Здравей, мамо. — Целуна я по бузата, а после, в изблик на обич, я прегърна.
Тя го погали по лицето.
— Отслабнал си повече от всякога.
Джак я погледна. Беше смугла и здрава, косата й все още бе гъста и тъмна, без косъмче сиво. Очите й имаха същия златист цвят и като че ли виждаха в душата му.
— А ти си същата.
— Къде ходи? — попита го тя.
— Чак до Компостела и още по-далече, до Толедо.
— Алиена тръгна след тебе…
— Намери ме. Благодарение на теб.
— Радвам се. — Затвори очи, като да отправи молитва за благодарност. — Толкова се радвам.
Поведе го през леса към пещерата, която се оказа на по-малко от миля разстояние: паметта му не беше толкова зле, в края на краищата. Беше разпалила огън в огнището и две пращящи свещи от тръстика и лой. Даде му чаша сайдер, който бе направила от киселици и див мед, и си опекоха малко жълъди на огъня. Джак си беше спомнил за вещите, които един горски жител не може да си направи сам, и бе донесъл на майка си ножове, връв, сапун и сол. Тя започна да дере убит заек за готварското котле.
— Как си, мамо?
— Чудесно. — После го погледна и разбра, че въпросът е сериозен. — Скърбя за Том Строителя. Но той е мъртъв, а не искам да взимам друг съпруг.
— Иначе щастлива ли си тук?
— И да, и не. Свикнала съм да живея в леса. Обичам да съм сама. Така и не свикнах с поповете, дето все се бъркат в чуждите работи и ме учат как да се държа. Но ми липсвате ти и Марта, и Алиена. И би ми се искало да видя внука си. — Усмихна се. — Но никога вече не мога да се върна да живея в Кингсбридж, след като прокълнах християнска сватба. Приор Филип никога няма да ми прости за това. Обаче пък си заслужаваше, след като най-сетне ви събрах. — Вдигна глава от работата си с доволна усмивка. — Е, как е брачният живот?
— Ами… — почна той колебливо, — ние не сме женени. В очите на Църквата Алиена все още е женена за Алфред.
— Не ставай глупав. Какво знае Църквата за това?
— Ами, знаят кои са се венчали и нямаше да ми позволят да строя новата катедрала, докато живеех с жената на друг мъж.
В очите й припламна гняв.
— Значи си я напуснал?
— Да. Докато отменят брака й.
Майка му остави заешката кожа настрана. С остър нож в плувналите си в кръв ръце започна да реже месото и да пуска мръвките във врящото над огъня котле.
— Приор Филип ми го направи веднъж, когато бях с Том. — Режеше суровото месо с отсечени удари. — Знам защо толкова побеснява към хора, които правят любов. Защото не му е позволено да го прави сам и негодува против свободата на други да се наслаждават на онова, което му е забранено. Разбира се, нищо не може да направи, когато са венчани от Църквата. Но ако не са, все намира начин да им развали нещата и от това се чувства по-добре. — Отряза заешките крака и ги хвърли в едно дървено ведро, пълно със смет.
Джак кимна. Беше приел неизбежното, но всеки път, когато пожелаеше лека нощ на Алиена и си тръгнеше от вратата й, изпитваше яд към Филип, тъй че разбираше негодуванието на майка си.
— Не е завинаги, обаче.
— Алиена как го приема?
Джак се намръщи.
— Не добре. Но смята, че вината е нейна, заради това, че въпреки всичко се омъжи за Алфред.
— Така си е. А твоята вина е, че толкова държиш да строиш църкви.
Джак съжали, че не можеше да сподели мечтите му.
— Мамо, не си струва човек да строи нищо друго. Църквите са по-големи и по-високи, и по-красиви, и по-трудни за строене, и имат повече украса и скулптура от всякоя друга сграда.
— А ти няма да се задоволиш с нищо по-малко.
— Да.
Тя поклати глава недоумяващо.
— Така и няма да разбера откъде ти дойде тая идея, че си предопределен за величие. — Пусна останалото от заека в котлето и започна да чисти вътрешната страна на кожата. Щеше да използва козината. — Със сигурност не си я наследил от предците си.
Това бе податката, която Джак чакаше.
— Мамо, докато бях в чужбина научих нещо повече за предците си.
Тя спря да стърже и го погледна.
— Какво по дяволите имаш предвид?
— Намерих семейството на баща ми.