Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Обвинявате епископа в лъжесвидетелстване!
— Няма да повторя обвинението си публично — отвърна хладно Джак. — Нямам никакво доказателство, а и все едно, отмъщението не ме интересува. Просто искам да разбера защо обесихте един невинен човек.
— Махай се оттук — изсъска ледено Уейлрън.
Джак кимна все едно, че не беше очаквал повече. Макар да не беше получил отговори на въпросите си, на лицето му се четеше удовлетворение все едно, че подозренията му по някакъв начин бяха потвърдени.
Уилям все още беше объркан от целия разговор. Намеси се импулсивно:
— Един момент.
Джак се извърна от вратата и го погледна с насмешливите си сини очи.
— Какъв… — Уилям преглътна и овладя гласа си. — Какъв ви е интересът от това? Защо дойдохте тук и зададохте тези въпроси?
— Защото мъжът, когото обесиха, беше моят баща — отвърна Джак и излезе.
В стаята настъпи тишина. Значи любовникът на Алиена, майсторът строител в Кингсбридж, беше синът на крадец, когото са обесили в Шайринг, помисли си Уилям. И какво от това? Но майка му като че ли бе притеснена, а Уейлрън направо изглеждаше потресен.
Най-сетне Уейлрън отрони с горчивина.
— Онази жена ми се измъква от двайсет години. — Обикновено беше толкова сдържан, че Уилям се изуми, като видя, че издава чувствата си.
— Изчезна, след като се срути катедралата — каза Реган. — Мислех, че повече няма да я видим.
— А сега синът й е дошъл да ни тормози. — В гласа на Уейлрън се долавяше истински страх.
— Защо не му щракнете прангите, като ви обвинява в лъжесвидетелстване? — попита Уилям.
Уейлрън го изгледа пренебрежително.
— Момчето ти е един проклет глупак, Реган.
— Приор Джеймс призна лъжесвидетелстването си, преди да умре — на помощник-приора си, Ремигий — каза Реган. — Но Ремигий винаги е бил на наша страна и против Филип, тъй че той не представлява опасност. Майката на Джак знае нещо, но не всичко. Иначе вече щеше да е използвала информацията си. Но Джак пътува много — може да се е докопал до нещо, което майка му не е знаела.
Уилям разбра, че може да използва тази странна история от миналото в своя изгода. Намеси се все едно, че току-що му беше хрумнало:
— Тогава да убием Джак Джаксън.
Уейлрън поклати глава презрително.
— Това само ще привлече внимание към него и обвиненията му — обясни Реган.
Уилям замълча разочарован. Идеята все едно, че му беше дошла свише, едва ли не. Помисли над нея, докато мълчанието се проточи. Изведнъж го осени нещо и той подхвърли:
— Не непременно.
Двамата го погледнаха скептично.
— Джак може да бъде убит, без да привлече внимание — каза Уилям уклончиво.
— Добре, кажи ни как — подкани го Уейлрън нетърпеливо.
— Би могъл да бъде убит при нападение на Кингсбридж.
Стъписаното уважение, което се изписа на лицата и на двамата, напълно го удовлетвори.
В късния следобед Джак обикаляше строежа с приор Филип. Руините на канцела бяха разчистени, а отломките — струпани на две огромни купчини в северния край на манастирския двор. Вдигнато беше ново скеле и строителите иззиждаха падналите стени. До лазарета бе подреден голям запас дървен материал.
— Бързо напредвате — отбеляза Филип.
— Не толкова бързо, колкото бих искал.
Огледаха основите на трансептите. Долу в изкопите имаше около четирийсет-петдесет работници, които гребяха с лопати калта във ведра, а горе други въртяха макарите, които вдигаха ведрата. Наблизо бяха струпани огромни, грубо издялани каменни блокове за основите.
Джак отведе Филип в работилницата си. Беше много по-голяма от някогашния навес на Том. Едната страна бе напълно открита за повече светлина. Половината пространство бе заето от чертожния под. Беше положил дъски върху земята, оградил ги беше с рамка половин педя над дъските и след това бе излял гипс върху дървото, докато запълни рамката и заплаши да прелее. Когато гипсът стегна, стана достатъчно твърд, за да може да се стъпва по него, но чертежите можеше да се драскат с късо парче наострена желязна тел. Тук Джак разчертаваше детайлите. Използваше компаси, линеал и правоъгълник. Резките бяха бели и ясни при първото нанасяне, но след това посивяваха доста бързо, което означаваше, че можеше да се правят чертежи върху старите, без да се объркват. Заимствал беше идеята от Франция.
Повечето оставащо място в навеса бе заето от пейката, на която Джак правеше с дърво мострите, които показваха на зидарите как да дялат камъните. Вече се стъмваше и днес нямаше да се занимава с повече дърворезба. Започна да прибира инструментите си.
Филип вдигна един модел.
— Това за какво е?