Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Милий Касиера го измъкна от неприятното положение, като зададе друг предварително уговорен въпрос.
— Какво предлагаш да се направи със съществуващия канцел, част от който се срути?
— Огледах го много внимателно — отговори Джак. — Може да се ремонтира. Ако ме назначите днес за майстор строител, за година ще го направя отново годен за ползване. Нещо повече, можете да го използвате докато строя трансептите и нефа според новия план. Накрая, след като приключа, предлагам да се разгради канцела и да се построи нов, който да съответства на новата църква.
— Но как ще сме сигурни, че старият канцел няма да се срути отново? — попита Андрю.
— Срутването е причинено от каменния свод на Алфред, който не беше в първоначалните планове. Стените не бяха достатъчно силни да го издържат. Предлагам да се върнем към плана на Том и да построим дървен таван.
Монасите замърмориха изненадано. Въпросът защо покривът се е срутил беше предмет на спорове. Андрю рече:
— Но Алфред подсили контрафорсите, за да поддържат допълнителната тежест.
Това озадачаваше и Джак, но смяташе, че е намерил отговора.
— Все пак не са били достатъчно силни, особено на върха. Ако огледате руините може да видите, че е поддал клерестория. На това ниво укрепването е било малко.
Това изглежда ги удовлетвори. Способността му да отговаря убедително като че ли повишаваше статута му на майстор строител.
В този момент Ремигий стана. Джак се беше чудил кога ще даде приноса си.
— Бих искал да прочета ред от Светото писание на братята си — заяви той доста театрално. Погледна към Филип и той кимна съгласен.
Ремигий отиде до аналоя и отвори огромната Библия. Джак го загледа. Тънката му уста помръдваше нервно и воднистосините му очи бяха леко изпъкнали, придавайки му израз на постоянно възмущение. Беше самото въплъщение на негодуванието. Преди години си беше повярвал, че е предопределен да бъде водач, но всъщност се бе оказал твърде слабохарактерен и вече бе обречен да изживее живота си в разочарование и да създава неприятности на по-добрите от него.
— „Изход“ — зачете той монотонно, докато обръщаше дебелите пергаментови страници. — Двадесета глава. Стих четиринадесети. — Джак се зачуди какво по дяволите предстои. Ремигий прочете: — Не прелюбодействай. — Затвори шумно книгата и се върна на мястото си.
С едва сдържано раздразнение Филип рече:
— Може би ще ни обясните, брат Ремигий, защо избрахте да прочетете този кратък стих посред обсъждането ни на строителните планове?
Ремигий посочи обвинително с пръст към Джак.
— Защото мъжът, който иска да бъде нашия майстор строител, живее в състояние на грях! — прогърмя гласът му.
Джак трудно можеше да повярва, че говори сериозно. Отвърна възмутено:
— Вярно е, че нашият съюз не е благословен от Църквата поради особени обстоятелства, но ще се венчаем веднага щом пожелаете.
— Не можете — заяви Ремигий тържествуващо. — Алиена вече е омъжена.
— Но този брак изобщо не е консумиран.
— Независимо от това, двойката е венчана в църква.
— Но ако не ми разрешите да се оженя за нея, как мога да избегна прелюбодейството? — възмути се Джак.
— Достатъчно! — Гласът бе на Филип. Джак го погледна. Изглеждаше разгневен. — Джак, живееш ли в грях с жената на своя брат?
Джак се стъписа.
— Не знаехте ли?
— Разбира се, че не знаех! — викна Филип. — Мислиш ли, че щях да го премълча, ако знаех?
Последва мълчание. Не беше обичайно за Филип да вика. Джак разбра, че е в сериозна беда. Прегрешението му беше формално, разбира се, но от монасите се очакваше да са стриктни за такива неща. За жалост това, че Филип не знаеше за съжителството му с Алиена, още повече влошаваше нещата. Дало беше възможност на Ремигий да изненада приора и да го постави в глупаво положение. Сега Филип трябваше да е твърд с него, за да докаже, че държи стриктно на морала.
— Но вие не можете да построите неподходяща църква, само за да ме накажете — промълви Джак отчаяно.
— Ще трябва да напуснеш жената — заяви Ремигий самодоволно.
— По дяволите, Ремигий, тя има дете от мен, на една годинка е!
Ремигий седна доволно на мястото си и повече не проговори.
— Джак, ако ще говориш така на катедралния съвет, ще трябва да напуснеш — скастри го Филип.
Джак разбираше, че трябва да се успокои, но не можа.
— Но това е нелепо! Казвате ми да изоставя жена си и детето ни! Това не е морал, а дребнавост.