Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Плинтът в основата на колона.
— Подготвяш нещата много отрано.
— Просто нямам търпение да започне истинското строителство.
В последно време всичките им разговори бяха стегнати и по същество.
Филип остави мострата.
— Аз трябва да ходя на вечернята — рече той и се обърна да си тръгне.
— А аз ще ида да навестя семейството си — подхвърли Джак кисело.
Филип се спря, обърна се, сякаш се канеше да отвърне нещо, погледна го тъжно и излезе.
Джак заключи сандъка си с инструментите. Репликата беше глупава. Беше приел работата под условията на Филип и нямаше смисъл да се оплаква тепърва. Но непрекъснато го обземаше яд към Филип и не можеше винаги да се сдържа.
Напусна манастирския двор щом се свечери и тръгна към малката къща в бедняшкия квартал, където Алиена живееше с брат си Ричард. Тя се усмихна щастливо, щом Джак влезе, но не се целунаха. Изобщо не се докосваха напоследък, от страх, че ще се възбудят и след това ще трябва или да се разделят неудовлетворени, или да се отдадат на страстта си и да рискуват да ги хванат, че нарушават обещанието си пред приор Филип.
Томи си играеше на пода. Вече бе на годинка и половина и сегашното му увлечение бе да поставя едни неща в други. Имаше пет кухненски паници пред себе си и неуморно слагаше по-малките в по-големите и се опитваше да напъха по-големите в по-малките. Джак се изуми от мисълта, че Томи не знае инстинктивно, че голяма паница не може да се вмести в малка и че човешките същества трябва да се учат на това. Томи се бореше с пространствените отношения също като него, когато се опитваше да си представи нещо като формата на камък в извит свод.
Синът му го очароваше и същевременно го караше да изпитва тревога. Досега Джак никога не беше се притеснявал дали ще може да си намери работа, да се задържи на нея и да се издържа. Тръгнал бе да прекоси цяла Франция без изобщо да се замисли, че може да изпадне в бедстващо положение и да умре от глад. Но сега искаше сигурност. Необходимостта да се грижи за Томи бе много по-задължаваща от това да се грижи за себе си. За първи път в живота си имаше отговорности.
Алиена сложи на масата кана с вино и дъхава питка, и седна срещу него. Той си наля чаша и отпи с благодарност. Алиена постави малко от питката и пред Томи, но детето не беше гладно и пръсна парчетата по рогозките на пода.
— Джак, трябват ми повече пари — каза тя.
Джак се изненада.
— Давам ти дванайсет пенита седмично. Изкарвам само двайсет и четири.
— Съжалявам — отвърна тя. — Ти живееш сам — нямаш нужда от толкова.
Не му прозвуча много убедително.
— Но един черноработник взима само шест пенса на седмица — а някои от тях имат по пет-шест деца!
Алиена го погледна сърдито.
— Джак. Не знам как жените на работниците издържат къщите си — не съм го научила. И нищо не харча за себе си. Но ти се храниш тук всеки ден. А и Ричард…
— Е какво с Ричард? — ядоса се Джак. — Защо не се издържа сам?
— Никога не го е правил.
Алиена и Томи бяха предостатъчно бреме за Джак.
— Не знаех, че издръжката на Ричард е моя отговорност!
— Ами, моя е — отвърна тя кротко. — Когато взе мен, взе и него.
— Не помня да съм се съгласявал на това! — каза той ядосано.
— Не се сърди.
Беше малко късно.
— Ричард е на двайсет и три години — с две години по-голям от мен. Как така трябва аз да го издържам? Защо трябва да ям сух хляб на закуска и да плащам бекона на Ричард?
— Все едно. Отново съм бременна.
— Какво?
— Ще имам друго бебе.
Ядът му се изпари. Джак стисна ръката й.
— Това е чудесно!
— Радваш ли се? Боях се, че ще се ядосаш.
— Да се ядосам! Развълнуван съм! Така и не видях Томи докато беше малък — сега ще разбера какво съм пропуснал.
— А допълнителната отговорност и парите?
— По дяволите да вървят парите. Просто съм изнервен, че живеем разделени. Пари имаме предостатъчно. Но друго бебе! Дано да е момиче. — Хрумна му нещо и се намръщи. — Но кога…?
— Трябва да е било малко преди приор Филип да ни накара да се разделим.
— Може би на Вси светии. — Джак се ухили. — Помниш ли онази нощ? Яздеше ме като кон…
— Помня — каза тя и се изчерви.
Загледа я с обич.
— Ще ми се да го направим сега.
— И на мен — усмихна се тя.
Стиснаха ръцете си над масата.
Ричард влезе.
Отвори рязко вратата и пристъпи вътре, разгорещен и прашен, повел запотения си кон.
— Имам лоша новина — каза задъхано.
Алиена вдигна Томи от пода, да не го стъпчат копитата.
— Какво се е случило? — попита Джак.
— Всички трябва да се махнем от Кингсбридж до утре.
— Но защо?
— В неделя Уилям Хамли ще запали отново града.