Прагът на вечността [bg]

Изненадващо предложение, но блестящо, рече си Джордж.

Всички се съгласиха забележително бързо. Дискусиите на ЕксКом скачаха от точка на точка из целия свят, но по-малката група в Овалния кабинет изведнъж доби решаващо значение.

— Обади се на Добринин — нареди Боби на Джордж. Погледна си часовника, Джордж — също. Беше седем и четвърт вечерта. — Помоли го да се срещне с мен в Министерството на правосъдието след половин час.

— И дайте писмото на пресата петнадесет минути по-късно — добави президентът.

Джордж отиде в стаята на секретарките до Овалния кабинет и вдигна телефона.

— Свържете ме със съветското посолство — помоли той телефонистката.

Посланикът незабавно се съгласи на срещата.

Джордж отнесе напечатаното писмо на Мария и каза, че президентът иска то да се даде на пресата в осем.

Тя притеснено си погледна часовника и каза:

— Добре, момичета, да се заемаме за работа.

Боби и Джордж излязоха от Белия дом и една кола ги откара на няколко преки до Министерството на правосъдието. В сумрачното осветление в почивния ден статуите в Голямата зала сякаш наблюдаваха с подозрение двамата мъже. Джордж обясни на екипа по сигурността, че скоро при Боби ще дойде важен посетител.

Качиха се с асансьора. Джордж мислеше, че Боби изглежда изтощен, и несъмнено беше така. Празните коридори на огромната сграда отекваха. Грамадният кабинет на Боби беше слабо осветен, но той не си направи труда да запали още лампи. Отпусна се зад широкото бюро и потърка очи.

Джордж гледаше уличните лампи през прозореца. Центърът на Вашингтон представляваше красив парк, пълен с паметници и дворци, но останалата част на града беше гъсто населен метрополис с пет милиона жители, повече от половината чернокожи. Дали градът щеше да е тук утре по това време? Джордж беше виждал снимки от Хирошима: километри разрушени до основи сгради, обгорени и осакатени оцелели в покрайнините, отправили неразбиращи погледи към неузнаваемия свят наоколо. Дали Вашингтон щеше да изглежда така на сутринта?

Точно в осем без четвърт въведоха посланик Добринин. Той беше плешив човек, малко над четиридесетте, и явно се радваше на неофициалните срещи с брата на президента.

— Искам да изложа настоящата тревожна ситуация така, както президентът я вижда — каза Боби. — Един от нашите самолети беше свален над Куба и пилотът е мъртъв.

— Вашите самолети нямат право да летят над Куба — бързо отвърна Добринин.

Разговорите на Боби с Добринин можеха да са доста бойки, но днес главният прокурор беше в по-различно настроение.