Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Джордж пък се питаше как е възможно това да е достатъчно.
Предаде ръкописната чернова на една от президентските секретарки и я помоли да напечата текста. След няколко минути Боби беше повикан в Овалния кабинет, където се събираше по-малка група: президентът, Дийн Ръск, Макджордж Бънди и още двама или трима, с най-близките им сътрудници. Вицепрезидентът Линдън Джонсън не участваше: по мнението на Джордж той беше умен политик, но грубите му тексаски маниери дразнеха изтънчените бостънци братя Кенеди.
Президентът поиска Боби да отнесе писмото лично на съветския посланик във Вашингтон, Анатолий Добринин. През последните няколко дни Боби и Добринин бяха провели няколко неофициални срещи. Не си допадаха много, но можеха да разговарят откровено и представляваха полезен канал, който подминаваше вашингтонската бюрокрация. В една лична среща навярно Боби можеше да се разпростре по-подробно по намека за обещание да се обсъдят ракетите в Турция — без да е нужно предварително одобрение от ЕксКом.
Дийн Ръск предложи Боби да стигне малко по-далеч с Добринин. На днешните срещи беше станало ясно, че всъщност никой не иска ракетите Юпитер да останат в Турция. От строго военна гледна точка те бяха безполезни. Проблемът беше козметичен: турското правителство и останалите съюзници от НАТО щяха да се разгневят, ако Съединените щати изтъргуват тези ракети в споразумението за Куба. Ръск предложи едно решение, което според Джордж беше много умно.
— Предложете да изтеглим Юпитерите по-късно, да речем, след пет-шест месеца — каза той. — Тогава ще можем да го направим тихо, със съгласието на нашите съюзници, и за компенсация ще засилим активността в Средиземноморието на нашите ядрени подводници. Но Съветите трябва да обещаят да запазят тази сделка в пълна тайна.
Изненадващо предложение, но блестящо, рече си Джордж.
Всички се съгласиха забележително бързо. Дискусиите на ЕксКом скачаха от точка на точка из целия свят, но по-малката група в Овалния кабинет изведнъж доби решаващо значение.
— Обади се на Добринин — нареди Боби на Джордж. Погледна си часовника, Джордж — също. Беше седем и четвърт вечерта. — Помоли го да се срещне с мен в Министерството на правосъдието след половин час.
— И дайте писмото на пресата петнадесет минути по-късно — добави президентът.
Джордж отиде в стаята на секретарките до Овалния кабинет и вдигна телефона.
— Свържете ме със съветското посолство — помоли той телефонистката.
Посланикът незабавно се съгласи на срещата.
Джордж отнесе напечатаното писмо на Мария и каза, че президентът иска то да се даде на пресата в осем.
Тя притеснено си погледна часовника и каза:
— Добре, момичета, да се заемаме за работа.
Боби и Джордж излязоха от Белия дом и една кола ги откара на няколко преки до Министерството на правосъдието. В сумрачното осветление в почивния ден статуите в Голямата зала сякаш наблюдаваха с подозрение двамата мъже. Джордж обясни на екипа по сигурността, че скоро при Боби ще дойде важен посетител.
Качиха се с асансьора. Джордж мислеше, че Боби изглежда изтощен, и несъмнено беше така. Празните коридори на огромната сграда отекваха. Грамадният кабинет на Боби беше слабо осветен, но той не си направи труда да запали още лампи. Отпусна се зад широкото бюро и потърка очи.
Джордж гледаше уличните лампи през прозореца. Центърът на Вашингтон представляваше красив парк, пълен с паметници и дворци, но останалата част на града беше гъсто населен метрополис с пет милиона жители, повече от половината чернокожи. Дали градът щеше да е тук утре по това време? Джордж беше виждал снимки от Хирошима: километри разрушени до основи сгради, обгорени и осакатени оцелели в покрайнините, отправили неразбиращи погледи към неузнаваемия свят наоколо. Дали Вашингтон щеше да изглежда така на сутринта?
Точно в осем без четвърт въведоха посланик Добринин. Той беше плешив човек, малко над четиридесетте, и явно се радваше на неофициалните срещи с брата на президента.
— Искам да изложа настоящата тревожна ситуация така, както президентът я вижда — каза Боби. — Един от нашите самолети беше свален над Куба и пилотът е мъртъв.
— Вашите самолети нямат право да летят над Куба — бързо отвърна Добринин.
Разговорите на Боби с Добринин можеха да са доста бойки, но днес главният прокурор беше в по-различно настроение.