Прагът на вечността [bg]

Таня и Пас споделяха десетместния самолет с двама майори от Тридесет и втори гвардейски противовъздушен полк, облечени в ярките карирани ризи и бричове, които бяха раздадени на съветските военни в неумел опит да бъдат предрешени като кубинци.

Излитането се получи прекалено вълнуващо — в Карибско море беше дъждовният сезон, духаше и поривист вятър. Когато успяваха да зърнат земята между облаците, съзираха мозайка от кафяви и зелени парчета, набраздени от кривите жълти линии на пътищата. Бурята подмята самолетчето в продължение на два часа. После небето се проясни внезапно, както беше присъщо за промените във времето в тропиците, и кацнаха гладко близо до град Банес.

Посрещна ги полковник от Червената армия на име Иванов, който вече знаеше всичко за Таня и статията, която тя пише. Откара ги в базата на противовъздушните войски. Пристигнаха в десет сутринта местно време.

Мястото беше изградено като шестолъча звезда с команден пост в центъра и установки в краищата. До всяка установка имаше влекач, натоварен с по една ракета земя-въздух. Войниците изглеждаха окаяно в прогизналите окопи. В командния пост офицерите се взираха неотклонно в зелените екрани на радарите, които бипкаха монотонно.

Иванов представи Таня и Пас на майора, който командваше батареята. Той беше видимо напрегнат. Несъмнено би предпочел да не посреща високопоставени гости в такъв ден.

Няколко минути след пристигането им на голяма височина и на триста и двадесет километра в западна посока беше засечен чужд самолет, навлизащ в кубинското въздушно пространство. Обозначиха го като Мишена № 33.

Всички говореха на руски, тъй че Таня трябваше да превежда на Пас.

— Трябва да е шпионски Ю-2 — каза той. — Нищо друго не лети толкова високо.

Таня се усъмни.

— Това учение ли е? — обърна се тя към Иванов.

— Планирахме заради вас да направим нещичко. Но всъщност това сега е истинско.

Изглеждаше толкова притеснен, че Таня му повярва.

— Няма да го свалим, нали? — попита тя.

— Не знам.

— Нагли американци! — беснееше Пас. — Да летят точно над нас! Какво биха казали, ако кубински самолет лети над Форт Браг! Представете си как ще се възмутят!

Майорът обяви бойна тревога и съветските войници започнаха да прехвърлят ракетите на установките и да свързват кабелите. Вършеха всичко спокойно и ефективно и Таня предположи, че са се упражнявали многократно.

Един капитан чертаеше на картата курса на Ю-2. Куба беше дълга и тясна, около хиляда и двеста километра от изток на запад, но едва от осемдесет до сто и шестдесет от север на юг. Таня видя, че шпионският самолет вече е на осемдесет километра в Куба.

— Колко бързо летят тези самолети? — попита тя.