Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Осемстотин километра в час — отговори Иванов.
— А на каква височина?
— На тридесетина километра, приблизително двойно по-високо от обикновен реактивен самолет.
— Можем ли наистина да улучим цел, която е толкова далече и се движи толкова бързо?
— Не ни е нужно пряко попадение. Ракетата има неконтактен взривател. Експлодира, когато приближи.
— Знам, че се прицелваме в този самолет — каза Таня. — Но моля Ви, кажете ми, че няма наистина да стреляме по него.
— Майорът се обажда за инструкции.
— Но американците може да отговорят на удара.
— Не решавам аз.
Радарът следеше самолета натрапник и един лейтенант четеше от екрана височината, скоростта и разстоянието. Навън съветските артилеристи насочваха установките така, че да следват Мишена № 33. Ю-2 премина над Куба от север на юг, после обърна на изток по брега и се насочи към Банес. Установките бавно се въртяха на подвижните си основи и следяха мишената като вълци, които душат във въздуха.
— Ами ако стрелят по случайност? — обърна се Таня към Пас.
Той не мислеше за това.
— Снима нашите позиции! — каза Пас. — Снимките ще се ползват, за да насочват техните войски, когато нахлуят. А това може да стане до няколко часа.
— Инвазията е много по-вероятна, ако убиете американски пилот!
Майорът държеше телефонната слушалка до ухото си и наблюдаваше радара за контрол на огъня. Погледна Иванов и каза:
— Говорят с Плиев.
Таня знаеше, че Плиев е съветският главнокомандващ в Куба. Но нали Плиев не може да свали американски самолет без разрешение от Москва.
Ю-2 стигна до най-южната точка на Куба и обърна край северния бряг. Банес беше близо до брега. Курсът на Ю-2 щеше да го доведе точно над тях. Но всеки миг можеше да се насочи на север и тогава, летейки със скорост километър и шестстотин метра в секунда, бързо щеше да излезе от обсег.
— Свалете го! — каза Пас. — Веднага!
Никой не му обърна внимание.
Самолетът обърна на север. Беше почти над батареята, но на повече от двадесет километра височина.
„Само още няколко секунди“, молеше се Таня на незнайно кой бог.
Таня, Пас и Иванов гледаха майора. Майорът гледаше екрана. В помещението се чуваше само бипкането на радара.
После майорът рече:
— Слушам.
Какво следваше — избавление или не?
Без да затваря телефона, майорът каза на хората в стаята:
— Унищожете Мишена № 33. Изстреляйте две ракети.
— Не! — промълви Таня.
Разнесе се рев. Таня погледна през прозореца. Една ракета излетя от установката и изчезна в миг. Втора я последва след няколко секунди. Таня закри устата си с длан, понеже усещаше, че може да повърне от страх.
Ракетите щяха да се издигнат на височина двадесет километра за около минута.
„Нещо може да се обърка“, мислеше Таня. „Ракетите може да се повредят, да се отклонят и да паднат в морето“.
На радара две малки точки приближаваха към една по-голяма.
Таня се молеше да пропуснат.
Движеха се бързо. После трите точки се сляха.
Пас извика победоносно.
Тогава по екрана се сипнаха множество ситни точки.
— Мишена № 33 унищожена — каза майорът по телефона.
Таня погледна през прозореца, все едно можеше да види как Ю-2 се разбива в земята.
Майорът повиши глас.
— Улучихме. Добра работа.
— И какво ще ни направи сега президентът Кенеди? — попита Таня.
В събота следобед Джордж беше изпълнен с надежда. Посланията на Хрушчов бяха непоследователни и объркващи, но изглежда той търсеше изход от кризата. А президентът Кенеди определено не искаше война. При добра воля от двете страни сякаш бе немислимо да се провалят.
На път към Кабинета, Джордж се отби в пресслужбата и завари Мария на бюрото й. Тя носеше елегантна сива рокля, но на косите й имаше яркорозова лента, все едно обявяваше на света, че се чувства добре и е щастлива. Джордж реши да не я пита как е: явно тя не искаше да се отнасят с нея като с инвалид.
— Заета ли си?
— Чакаме отговора на президента Кенеди до Хрушчов. Съветското предложение беше отправено публично, затова смятаме, че и американският отговор ще бъде предоставен на пресата.
— Затова е и срещата, на която отивам с Боби — каза Джордж. — Да подготвим отговора.