Прагът на вечността [bg]

Съветникът по националната сигурност Макджордж Бънди се съгласи:

— Това е и моята тревога — Бънди, с оредяваща коса, макар и само на четиридесет и три, беше от републиканско семейство и беше склонен да поддържа твърда линия. — Ако покажем на НАТО и на другите ни съюзници, че искаме да направим тази размяна, ще имаме истински неприятности.

Джордж се обезкуражи: Бънди вземаше страната на Пентагона против сделката.

Съветникът продължи:

— Ако изглежда, че заменяме отбраната на Турция срещу заплаха за Куба, ще ни се наложи да посрещнем радикално спадане на ефективността на съюза.

Там е проблемът, осъзна Джордж. Ракетите Юпитер може и да бяха остарели, но те символизираха решимостта на Америка да се съпротивлява на разпространението на комунизма.

Бънди не можа да убеди президента.

— Ситуацията се променя в тази посока, Мак.

— Обосновката за това послание е, че ние очакваме то да получи отказ — настоя Бънди.

Нима, помисли Джордж. Беше напълно убеден, че президентът Кенеди и брат му не гледат така на нещата.

— Очакваме да започнем действия срещу Куба утре или вдругиден продължи Бънди. — Какъв е нашият военен план?

Не така си представяше Джордж тази среща. Трябваше да говорят за мир, а не за война.

Министърът на отбраната, Боб Макнамара, момчето чудо от Форд, отговори на въпроса.

— Масиран въздушен удар, последван от инвазия — после той върна разговора към Турция. — За да минимизираме съветския ответен удар срещу НАТО след американска атака срещу Куба, изваждаме ракетите Юпитер от Турция преди кубинското нападение и осведомяваме Съветите. На тази основа, не вярвам Съветите да ударят Турция.

Каква ирония, разсъждаваше Джордж: за да защитим Турция, беше нужно да премахнем нейните ядрени оръжия.

Държавният секретар Дийн Ръск, когото Джордж смяташе за един от по-умните тук, предупреди:

— Те могат да предприемат действия другаде — в Берлин.

Джордж се дивеше, че американският президент не може да нападне един карибски остров, без да изчислява отзвука на осем хиляди километра от там, в Източна Европа. Това показваше, че цялата планета е шахматна дъска за двете свръхсили.

Макнамара каза:

— В този момент не съм подготвен да препоръчам въздушно нападение на Куба. Просто казвам, че сега трябва да започнем да гледаме на това по-реалистично.

Заговори генерал Максуел Тейлър. Той поддържаше връзка с Обединения комитет на началник-щабовете.

— Началник-щабовете препоръчват големия удар, Оперативен план 312, да се изпълни не по-късно от понеделник сутринта, освен ако междувременно не се появи неоспоримо доказателство за демонтирането на офанзивните оръжия.

Седнали зад Тейлър, Мохини и приятелите му изглеждаха доволни. Същински военни, разсъждаваше Джордж: нямат търпение да влязат в бой, дори това да означава края на света. Молеше се политиците в стаята да не бъдат подведени от войниците.