Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Но Хрушчов бързо мина към военни въпроси. Какво трябва да направи Съветският съюз, ако американците нападнат Куба днес, каквито са очакванията на самите кубинци? На генерал Плиев трябва да бъде наредено да защитава съветските войски в Куба. Но той трябва да поиска разрешение, преди да ползва ядрени оръжия.
Докато Президиумът обсъждаше тази вероятност, Димка беше повикан навън от секретарката си Вера Плетнер. Имаше телефонно обаждане за него.
Наталия го последва.
Външното министерство разполагаше с новини, които незабавно трябваше да бъдат предадени на Хрушчов — да, по време на заседанието. Току-що беше получена телеграма от съветския посланик във Вашингтон. Боби Кенеди му беше казал, че ракетите в Турция ще бъдат премахнати до четири или пет месеца, но това трябваше да остане в пълна тайна.
— Добра новина! — възкликна доволно Димка. — Ще му кажа веднага.
— Още нещо — каза чиновникът от Външното министерство. — Боби Кенеди непрестанно подчертавал нуждата от бързина. Явно американският президент е под силен натиск от Пентагона да нападне Куба.
— Тъкмо както си мислехме.
— Боби все казвал, че има много малко време. Те трябва да получат отговора днес.
— Ще му предам.
Димка затвори. Наталия стоеше до него и го гледаше очаквателно. Имаше нюх за новините.
— Боби Кенеди предложил да махнат ракетите от Турция — каза Димка.
Наталия се усмихна широко.
— Свърши се! Победихме!
После го целуна по устните.
Димка се върна много развълнуван в залата. Говореше министърът на отбраната Малиновски. Димка приближи до Хрушчов и заговори тихо.
— Телеграма от Добринин — получил е ново предложение от Боби Кенеди.
— Кажете на всички — отвърна Хрушчов и прекъсна министъра.
Димка повтори каквото беше научил.
Членовете на Президиума рядко се усмихваха, но сега Димка видя широки усмивки около масата. Кенеди им беше дал всичко, което бяха поискали! Това беше победа за Съветския съюз и лично за Хрушчов.
— Трябва да приемем възможно най-бързо — каза Хрушчов. — Доведете стенограф. Незабавно ще продиктувам нашето писмо, в което изразяваме съгласие, и то трябва да бъде излъчено по „Радио Москва“.
— Кога да наредя на Плиев да започне да демонтира ракетните установки? — попита Малиновски.
Хрушчов го изгледа, все едно е малоумен.
— Веднага.
След Президиума Димка най-сетне видя Наталия насаме. Тя седеше във вестибюла и преглеждаше бележките си от заседанието.
— Трябва да ти кажа нещо — подхвана Димка. По някаква причина имаше неприятно чувство в стомаха, макар да нямаше от какво да се притеснява.
— Давай — тя отгърна нова страница в бележника.
Димка замълча, понеже виждаше, че не разполага с цялото й внимание. Наталия остави бележника и се усмихна.
Сега или никога.
— Ние с Нина се сгодихме и ще се женим.
Наталия пребледня и зина от изумление.
Димка имаше нужда да каже още нещо.
— Вчера казахме на семейството ми. На рождения ден на дядо ми. „Спри да дрънкаш“, каза си той. „Млъквай“.
— Той е на седемдесет и четири.
Когато Наталия заговори, думите й го потресоха.
— Ами аз?
Димка не разбираше какво иска да каже.
— Ти ли?
Гласът на Наталия се сниши до шепот.
— Прекарахме една нощ заедно.
— Никога няма да я забравя — Димка се смая. — Но след това ми каза единствено, че си омъжена.
— Страх ме беше.
— От какво?
На лицето й беше изписано искрено страдание. Широката й уста беше изкривена в болезнена гримаса.
— Не се жени, моля те!
— Защо не?
— Защото не искам.
Димка съвсем се сащиса.
— Защо не ми каза?
— Не знаех какво да правя.
— Сега обаче е късно.
— Наистина ли? — Наталия го погледна умоляващо. — Можеш да развалиш годежа… ако искаш.
— Нина очаква дете.
Наталия шумно пое въздух.
— Трябваше да кажеш нещо… преди…
— И ако бях казала?
Той поклати глава.
— Няма смисъл да го обсъждаме.
— Няма. Разбирам.
— Добре — заключи Димка. — Поне избегнахме ядрената война.