Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — отговори Наталия. — Живи сме. И това е нещо.
20.
Миризмата на кафе събуди Мария. Тя отвори очи. Президентът Кенеди седеше в леглото до нея, подпрян на няколко възглавници, пиеше кафе и четеше неделното издание на Ню Йорк Таймс. Облечен беше в светлосиня нощница, както и тя.
— О! — възкликна Мария.
Той се усмихна.
— Звучиш изненадана.
— Така е. Изненадана съм, че съм жива. Мислех, че ще загинем през нощта.
— Не и този път.
Беше легнала да спи с някаква половинчата надежда това да се случи. Ужасяваше се от края на тяхната любов. Знаеше, че връзката им няма бъдеще. За него да напусне съпругата си щеше да означава край на политическата кариера; да го направи заради една чернокожа жена беше немислимо. Пък и той не искаше да напуска Джаки — обичаше я и обичаше децата им. Той беше щастливо женен. Мария беше негова любовница и той щеше да скъса с нея, когато му омръзне. Понякога тя имаше чувството, че предпочита да умре, преди да дойде време за това — особено ако смъртта дойде докато са заедно в леглото, с един миг на ядрена разруха, който да свърши, преди да разберат какво става.
Мария не каза нищо такова: нейната роля беше да го радва, а не да го натъжава. Седна по-изправена, целуна го по ухото, надзърна през рамото му във вестника, взе чашата от ръката му и отпи от неговото кафе. Въпреки всичко беше щастлива, че още е жива.
Той никога не спомена аборта. Беше почти все едно го е забравил. Мария никога не го беше споменавала пред него. Беше се обадила на Дейв Пауърс и му беше казала, че е бременна; Дейв й даде някакъв телефонен номер и каза, че ще има грижата да плати на лекаря. Единственият случай, когато президентът спомена това, беше когато й се обади след процедурата. Имаше си по-големи грижи.
Мария мислеше сама да повдигне въпроса, но бързо реши да не го прави. Също като Дейв, тя искаше да предпазва президента от грижи, а не да го обременява допълнително. Сигурна беше, че това е правилното решение, макар да не можеше да не съжалява, че няма как да разговаря с него за нещо толкова важно.
Боеше се, че след процедурата сексът може да е болезнен. Но снощи, когато Дейв я помоли да иде в резиденцията, на нея толкова не й се искаше да отклонява поканата, че пое риска. Всичко беше наред — всъщност беше чудесно.
— По-добре да се размърдам — каза президентът. — Тази сутрин съм на църква.
Тъкмо щеше да стане, когато телефонът звънна. Той вдигна.
— Добро утро, Мак.
Мария предположи, че говори с Макджордж Бънди, съветника по националната сигурност. Скочи от леглото и отиде в банята.
Кенеди често приемаше обаждания сутрин в леглото. Мария прецени, че хората, които му звънят, или не знаят, или не се интересуват, че той може да има компания. Тя спестяваше на президента неудобството, като изчезваше по време на тези разговори, за всеки случай — ако се окажеха свръхсекретни.
Подаде се иззад вратата тъкмо навреме да го види как затваря телефона.
— Прекрасни новини! — обяви той. — „Радио Москва“ съобщава, че Хрушчов демонтира кубинските ракети и ги връща в Съветския съюз.
Мария трябваше да се удържи да не извика от радост. Всичко свърши!
— Чувствам се като нов човек — каза президентът.
Мария го прегърна и го целуна.
— Ти спаси света, Джони.
Той се позамисли. След минута каза:
— Аха, май е така.
Таня стоеше на балкона, облегната на парапета от ковано желязо, и вдишваше дълбоко влажния хавански утринен въздух, когато Буикът на Пас спря долу и препречи тясната улица. Той изскочи от колата, погледна нагоре, видя я и викна:
— Ти ме предаде!
— Какво? — удиви се тя. — Как?
— Знаеш.
Пас беше с горещ и изменчив нрав, но Таня никога не го беше виждала толкова гневен и се радваше, че не се е качил в жилището й. Недоумяваше обаче каква е причината за избухването му.
— Не съм разкривала тайни и не съм спала с друг мъж. Значи съм сигурна, че не съм те предала.
— Тогава защо демонтират ракетните установки?
— Така ли? — ако беше вярно, това означаваше край на кризата. — Сигурен ли си?
— Не се преструвай, че не знаеш.
— За нищо не се преструвам. Но ако е истина, значи сме спасени — с крайчеца на окото си Таня зърна как съседите отварят прозорците и вратите, за да наблюдават кавгата с неприкрито любопитство. — Защо се сърдиш?