Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— От дъното на душата си.
— Не е честно! — скочи тя от рамката на прозореца и се заразхожда из малката стая. — Животът на един човек, не трябва да бъде разказван от неговите врагове. Я си представи моят живот, разказан от Нуил.
— Коя е Нуил?
— Ти не знаеш ли? — каза Игрейн и се намръщи. Тогава предположих, че Нуил е любовница на мъжа й. — Наистина не е честно — настоя Игрейн, — защото всеки знае, че Ланселот е бил един от най-добрите воини на Артър. Всеки!
— Аз не.
— Но той сигурно е бил смел!
Загледах се през прозореца и се опитах да бъда честен пред себе си, опитах се да намеря нещо добро, което да мога да кажа за своя най-зъл враг.
— Той можеше да бъде смел — казах аз, — но предпочете да не бъде. Понякога се сражаваше, но обикновено избягваше битките. Страхуваше се да не получи белези на красивото си лице, разбираш ли? Той беше много суетен. Събираше римски огледала. Стаята с огледалата в двореца на Бан беше негова. Той можеше да си седи там с часове и да се възхищава на себе си.
— Не вярвам да е бил толкова лош, колкото го описваш — възропта Игрейн.
— Мисля, че той беше дори по-лош — казах аз. Не ми е приятно да пиша за Ланселот, защото споменът за него е като петно върху живота ми. — Най-лошото в него — казах аз на Игрейн — беше безчестието му. Ланселот лъжеше съзнателно, защото искаше да скрие истината за себе си, освен това знаеше как да накара хората да го харесват, когато той искаше това. Той можеше да очарова и рибата в морето, скъпа моя.
Тя подсмръкна, недоволна от моите думи. Без съмнение, когато Дафид, син на Груфуд, превежда това, Ланселот ще бъде излъскан точно както самият той би искал. Бляскавият Ланселот! Честният Ланселот! Красивият, танцуващият, усмихнатият, остроумният, изисканият Ланселот! Той беше крал без кралство и лорд на лъжите, но ако Игрейн наложи своите представи, за поколенията Ланселот ще бъде образец на съвършенство, най-великият сред кралското воинство.
Игрейн погледна през прозореца навън, където Сенсъм се опитваше да изкара група прокажени извън портите на манастира. Светецът мяташе буци пръст по нещастниците, крещеше им да вървят по дяволите и викаше на помощ другите монаси. Послушникът Тъдуол, който от ден на ден ставаше все по-груб с нас, подскачаше около господаря си и го окуражаваше. Войниците от охраната на Игрейн, които се излежаваха както обикновено край вратата на кухнята, най-накрая се появиха и използваха копията си, за да отърват манастира от болните просяци.
— Сенсъм наистина ли искаше да пожертва Артър? — попита Игрейн.
— Така каза Бедуйн.
Игрейн срамежливо ме погледна.
— Сенсъм обича ли момчета, Дерфел?
— Светецът обича всеки, скъпа кралице, дори младите жени, които задават нахални въпроси.
Тя се усмихна виновно, след това се намръщи.
— Сигурна съм, че не харесва жени. Защо не разрешава на никого от вас да се ожени? В други манастири монасите се женят, но вие не.
— Набожният и обичан Сенсъм — обясних аз, — смята, че жените ще ни отвличат от нашето задължение да почитаме Господ. Точно както вие ме отвличате от моята работа.
Тя се засмя, после внезапно си спомни, че тя самата трябваше да свърши нещо много важно и скри усмивката си.
— Има две думи, които Дафид не можа да разбере в последните няколко пергамента, Дерфел. Той иска да му ги обясниш. Какво е това „катамит“?
— Кажи му да пита някой друг.
— Наистина ще попитам някой друг — каза тя обидено. — А „камила“? Той казва, че не е вид въглища.
— Камилата е митично животно, лейди, с рога, крила, люспи, раздвоена опашка и огнен дъх.
— Прилича на Нуил — каза Игрейн.
— А! Евангелистките писатели на работа! Моите двама евангелисти! — каза Сенсъм, който се промъкна в стаята и се запъти към масата. Ръцете му още бяха мръсни от буците пръст, които беше хвърлял по прокажените. Той хвърли мнителен поглед към настоящия пергамент и сбърчи нос.
— Защо надушвам нещо гнило? — попита той.
Аз погледнах глуповато.
— От боба, който ядохме на закуска, лорд епископ — казах аз. — Моля за извинение.
— Удивен съм, че търпите неговата компания — обърна се Сенсъм към Игрейн. — А не трябваше ли да сте в параклиса, милейди? Да се молите за дете? Не е ли това всъщност вашата работа тук?
— Това със сигурност обаче не е ваша работа — каза Игрейн кисело. — Ако искате да знаете, лорд епископ, ние обсъждахме притчите на нашия Спасител. Вие сам ни говорихте веднъж за камилата и за игленото ухо.
Сенсъм изръмжа и погледна през рамото ми.
— И каква е сакската дума за „камила“, миризливи брат Дерфел?
— Нуил — казах аз.
Игрейн се засмя и Сенсъм я изгледа свирепо.