Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Ние с теб можем да бъдем пожертвани. Пише го в служебните ни характеристики.
Това го накара да проумее и той извърна глава. Когато пак се обърна, насочи поглед към Филис и каза:
— Сигурен съм, че ти разбираш. Това не е професионално, Филис. Ще бъде… сериозна грешка.
Тя изтръска някаква прашинка от рамото си и отговори:
— Според мен ще е добре да се свържеш с братовчедката на Дръмънд.
Човек с опит и образование като него би трябвало да разбере целта на дуета ни. И съм сигурен, че донякъде я разбираше. Но когато седиш на горещия стол, здравият разум изчезва най-напред. Задръжките му вече изчезваха при заплахата на Филис за личното му благополучие, моята заплаха за репутацията на страната му и неговите лични познания за кралското семейство.
— Истината няма да ви хареса — изръмжа той.
— Може би — отвърна Филис. — А на теб няма да ти харесат последствията, ако я премълчиш.
Шейхът смачка цигарата си на пода и заяви:
— Това, което се случи тук, днес, е по вина на Америка.
Реших да се отнасям с него като с враждебен свидетел — такъв си беше наистина — и отговорих:
— Нашата вина е, че ти се доверихме. Защо заповяда да го екзекутират?
— Напротив, наша беше грешката, че ви се доверихме. Имам предвид Америка. — Той ме погледна. — Знаеш ли кой е най-големият ни враг?
— Вие самите?
Въпреки напрежението той си възвърна частица от чара и се разсмя.
— Има нещо вярно. — Но усилието му не бе посрещнато благосклонно и той престана да се усмихва. — Добре, аз ще ви кажа — шиитите. Все те, от хиляда и триста години. Вие на запад вярвате, че става дума за някакво дребно и безпочвено разногласие. Историческа сянка, която ще изчезне под слънцето на демокрацията. Не е така. Шиитите са вероотстъпници, осквернители на истинската вяра. Колко американци знаят разликата между шиити и сунити? Прав ли съм?
Той огледа лицата ни, за да прецени реакциите, и явно реши да започне от самото начало.
— Идвате тук, в нашия регион, и си мислите, че можете да преустроите всичко. Да поправите всичко. Да смесите всичко в някакъв голям и щастлив арабски омлет.
— Този път дойдохме с покана. — Погледнах го в очите и казах: — Три хиляди американци загинаха. Петнайсет от убийците бяха саудитски граждани. Вашето нещастие стана и наше нещастие.
Той не искаше да му напомням неудобната истина, затова продължи:
— Знаете, че съм учил в университета „Джордж Уошингтън“. Бакалавърска и магистърска степен. Мнозина саудитци учат във вашата страна. — Изгледа ме втренчено. — Може би ти си учил в саудитски университет?
— Не съм.
— А вашият президент, великият архитект на арабското бъдеще?
Нямаше смисъл да отговарям. Той продължи:
— Колко американци учат в Саудитска Арабия? — Направи театрална пауза, сякаш трябваше да сметнем въпроса му за сериозен, какъвто не беше. — Вие не познавате нашата култура, нашия народ, нашите обичаи. Пред истинското знание предпочитате холивудските стереотипи. И все пак вярвате, че имате лекарство за нашите болки, знаете как да оформите бъдещето ни.
Биан справедливо изтъкна:
— Ако християнин носи кръст във вашата страна, това е престъпление. Ако жена кара кола, не закрива лицето си или покаже частица от гол крак, вашите религиозни нацисти я арестуват. Вашите училища и университети са прочути единствено с религиозна нетърпимост и шовинизъм. Ако искате американци във вашите университети, предложете им нещо.
— Когато бях във вашата страна, носех ваши дрехи. Хранех се с ваша храна и пращах децата си във ваши училища.
Аз подметнах:
— Сигурно си пил като смок, изчукал си цял куп американки и не си пропуснал нито една от забавните дейности, на които не смееш да се отдадеш в родината. Какво по-хубаво от това да се държиш като американец? Запомнил си го за цял живот.
Той благоразумно премълча греховете си и настоя:
— Ако искате да живеете сред нас, бъдете като нас. За да разберете нашите обичаи, обуйте нашите обувки. Не е ли казал Исус Христос нещо подобно?
— Той е носил сандали. Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че вие започнахте тази война и забъркахте ужасна каша. Саддам беше лош човек… да, да, всички го знаехме — признавам, че нямахме нищо против да изчезне. Варварин. Петно за арабската ни репутация. Има обаче нещо по-лошо от Саддам. Ирак под властта на шиитите, марионетка или съюзник на Иран.
— Продължавай.
— Кой доведе иранските шиити на власт?
— Самите шиити?
— Не, вашият президент Джими Картър. През седемдесет и девета година той свали иранския шах Пахлави и отвори вратата за Хомейни, неговите аятоласи и шиитската им революция. Акт на морални принципи, така го нарече вашият президент. Закле се, че Америка вече няма да се опетни с подкрепа на деспоти. Заради своята чиста съвест и невежа наивност дестабилизира целия регион.