Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
След всичко, което бе казал за Америка, за нашето високомерие, за некадърността ни, бях смаян, че не го удари мълния. Явно без ние с Биан да усетим тънките нотки, шейхът и Филис бяха подхванали нова песен от рода на „Карай да върви“.
И наистина Филис леко кимна на арабския си приятел.
— Разбирам обаче, че ви създадохме известни затруднения — каза той и описа с цигарата няколко кръгчета из въздуха. — Притеснения. Неудобства.
— Високо ценя твоята загриженост.
Той се облегна назад и пусна дълга струя дим.
— Две имена, Филис. Само това съм упълномощен да предложа.
Филис прехвърли едната си ръка върху другата и отговори сдържано:
— Ако са верните имена.
— Да, да… разбира се. — Той се вгледа в нея. — В Сирия има един човек, който урежда прехвърлянето на оръжия и бойци в Ирак. Изключително умел и хитър контрабандист. — Филис не изглеждаше впечатлена и шейхът побърза да подчертае: — Работи на едро. Много на едро. Може би една трета от муджахидините влизат в Ирак по неговите канали.
Филис се взря в него, после кимна.
— Минахме половината път.
— И съм чувал за още един човек, саудитски емигрант, който набира бойци в Йордания. Той…
Филис го прекъсна:
— Зарежи. Вербовчици се заменят лесно.
— А… — За момент по лицето на шейха се мярна измъчено изражение. Той се поколеба. — Има още един човек, в Ирак, който определя целите за удар на муджахидините в град Кербала.
Филис напрегнато се приведе напред.
— Уви, той също е саудитец от известно семейство… баща му е мой скъп приятел от години и… предавам го с голяма болка.
Тоя тип беше изключителен играч и вероятно вмъкна това, за да се почувстваме по-добре. След малко Филис отбеляза:
— Сам знаеш, че имена без адреси са безполезни.
— А ти знаеш, че моите хора си тръгват заедно с мен. Както и тази адска машина. — Той посочи апаратурата с уличаващия запис, после бързо добави: — А човека в Йордания ще ти дам безплатно. На нас не ни трябва.
— Записът и пазачите са твои. Не ми трябват.
Както казах, ние с Биан не знаехме правилата на играта, но пазарлъкът явно бе свършил, защото шейхът се надигна от стола и почна небрежно да изтръсква пепел от бялата си дреха. Смукна за последен път вонящата цигара и я смачка с крак. След около три секунди отвори куфарчето си, порови вътре, извади три папки и грубо ги хвърли на масата.
— Имената им и къде могат да бъдат намерени — обясни той на Филис. — Освен това биографични данни, които със сигурност ще ви бъдат полезни, когато ги разпитвате.
Филис придърпа папките и прегледа съдържанието, докато шейхът взимаше касетофона и проверяваше дали записът още е вътре. Бяха си продали душите един на друг, но пак не си вярваха.
— Предай на директора най-искрените ми извинения — каза шейхът на Филис. Настана неловка пауза, после той направи измъчена физиономия и сподели: — Нямах избор, Филис. Ако не го бях направил, щях да си загубя работата.
Тя кимна.
— Някой друг щеше да го направи вместо мен.
— Сигурна съм.
Той погледна Биан и каза:
— Беше ми приятно да се запознаем. — Завъртя се към мен и не успя да скрие усмивката си. — Желая ти по-добър късмет следващия път, полковник.
— Непременно.
Знаех какво ще каже Биан и тя не ме изненада.
— Върви по дяволите.
И на мен това ми беше на устата.
Шейхът сви рамене, излезе и внимателно затвори вратата след себе си.
Филис кротко четеше досиетата и се стараеше да не ни обръща внимание. Не искаше да спори и може би тайничко се надяваше проблемът — тоест ние — да се изпари.
Но ние не се изпарихме, затова накрая тя вдигна глава и попита:
— Какво очаквахте?
— Нищо не сме очаквали — отговорих аз. — Не и това във всеки случай. Предварително ли уговорихте сценката?
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че той дойде с папките, а ти го пусна да си излезе с всичко, което искаше.
— Така е в нашия занаят. Турки е професионалист, а професионалистите идват подготвени. — Тя погледна Биан. — Може и да не ти харесва, но така се играе.
— Не ми харесва — потвърди Биан.
— Така ли? Е… опитай се да помислиш кое ще спаси живота на повече американци, кое ще помогне да спечелим тази война. Компромисите са необходимо зло.
— Та за какво друго да мисля?
Филис се вгледа в лицето й, после каза:
— Той обясни кои са двамата принцове. Каквото и да са направили, няма значение — все едно, не можем да ги докопаме. — Тя добави: — А и не е в наш интерес да се караме със саудитците. Нуждаем се от тях по съвсем очевидни причини.