В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Трябва да се отбележи също обстоятелството, че съзнанието упорито се стреми да се върне на старото пепелище, тоест да се потопи отново в изчерпаните условия на живот. Миналото представлява един силен магнит и макар че за Огнената йога всичко назад е изгорено, новото често може да не е достатъчно съвършено и съзнанието да не улегнало в него, докато старото е привично и удобно, макар и да представлява окови за духа. Древният човек вътре е яростен защитник на старото и привичното в битието на съзнанието и в живота и затова — силен и упорит противник на еволюцията на духа. В топлина и уют, в спокойствие и благополучие, е къде по-приятно и леко, отколкото в трудности, нужда, лишения и на студено, затова много предпочитат топлината и уюта. Но за изправящия се дух е не уютно на Земята и благополучието го задушава. Благополучието и Огънят са несъвместими, спокойствието и борбата — също. Борбата на духа е съдба на вървящия към Светлината. (5.430)
1964–448. Всеки изживян недостатък или слабост в началото заплашва с рецидиви и някъде в дълбините на съзнанието все още е жива опасността отново да се попадне под тяхната власт. Но ето че настъпва момент, когато изведнъж възниква усещането, че те са преодолени окончателно, че те вече не са опасни, че тяхната власт е свършила. Упорството в борбата довежда до победа. А победа означава, че в Тънкия свят те повече няма да изкушават и измъчват духа със своята призрачна привлекателност. В този смисъл освобождението от привичките в духа е необичайно полезно. В духа, именно, трябва да бъде разбрано, че всяка земна привичка, дори и добра, е добра само за Земята. Затова е добре мислено да се готвите за това време, когато всички привични земни действия ще бъдат ненужни. В противен случай съзнанието дълго ще се влачи по коловозите, издълбани от привичките. И дрехите, и отдихът, и способът на придвижване в Тънкия свят са съвършено различни от Земните. Там дом не е необходим. Ашрамът не е дом. Начинът на живот в него не е домашен. Ашрамите в Тънкия свят са необходими като фокуси на съсредоточаване на Светлината, където не могат да проникнат обитателите на нисшите слоеве. Тънкият аспект на Твърдината представлява там полюс на притегляне и устремяване за всички светли духове. Там има и крепости на тъмата, центрове на притегляне за тъмните духове. Притеглянето се осъществява благодарение наличието на елементи на Светлината или на тъмнината, събрани от духовете в течение на земния им живот. Възможно е някой, осъзнал ставащото, да поиска да се притегли към фокуса на Светлината, но няма да има с какво да го стори, поради отсъствието на елементи на Светлината, тъй като не са били събрани в земния живот. Между полюсите на Светлината и тъмнината съществуват много промеждутъчни състояния: светлички, белички, сивички, сиви — и всички те имат родствени и близки им по същност сфери на пространството, в чиято орбита ще бъдат неудържимо въвлечени, по силата на съответствие на съдържащите се в тях елементи със съзвучните им слоеве на Надземния свят. Оттук възниква необходимостта да се натрупват и утвърждават в себе си само енергии на Светлината — чрез мислите, чувствата, устремеността и действията, но преди всичко чрез мислите. Затова трябва да се съблюдават мислите. Овладяването на мисленето влиза в задълженията на ученика пред него самия, пред неговия Ръководител и пред изявата на Светлината. Първо се изгонват от съзнанието явно тъмните мисли, след това идва ред на неявните, до сивичките и обикновените, после от Светлината на сияйните мисли се озарява целият вътрешен свят, всички постъпки и действия на човека. Утвърдената вътре Светлина се излъчва навън чрез еманациите на аурата. И тогава се установява неразривната връзка с Висшите сфери на Светлината и непреодолимото притегляне към тях. (5.448)
Светлината и тъмнината са двата полюса за устремяване на духа. За да се приближиш към полюса на Светлината трябва да се отстранят от обвивките всички елементи на тъмата. Средството, чрез което се постига това, е очистването. Древното деление на хората на чисти и нечисти е напълно правилно. Трябва само да се задълбочи това разбиране и да се усвои, че, наред с моралните основания, чистотата има и чисто веществена страна, а именно чистотата на ектоплазмата, която е от решаващо значение за установяване на контакти с различните слоеве на пространството и техните обитатели. Невъзможно е, притежавайки нечиста и заразена ектоплазма, да се установят високи общувания или да се получи вдъхновение от светлоносните сфери. Осъзнаването на това може да даде импулс за пълно очистване на съзнанието. Всяка мисъл, постъпка и чувство внасят свои елементи, които са или от Светлината, или от тъмнината. Тяхното събиране и натрупване става постоянно, затова не е достатъчно да се очистиш само от натрупания боклук, а трябва да се следи постоянно и зорко да не става ново натрупване от същия род. Трябва много добре да се разбере, че очистването има психофизиологичен характер, а не отвлечено морален. Отвлечената добродетел или морал, в името неизвестно на какво, не могат да убедят човека да бъде нравствено чист, но когато той види, че всяка кал и нечистотия става съставна част от неговите обвивки и му носи неизмерима вреда с допускането на тъмнината и пространствената отрова в организма, тогава борбата за очистването на своя апарат от дима, вонята и калта, и от всякакъв боклук, става наложително неизбежна. Именно убедителността на явлението придава на човека нужните сили, за да се бори той с тъмнината в себе си и да я отстрани. (5.452)