В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Освобождаването от астралния проводник, докато човек е още на Земята, представлява достижение на Архата. Изпълнил своето предназначение, астралът става ненужен. Затова докато го има не трябва да се съобразяваме с него и няма да отстъпваме на неговите своеволия, изисквания, и желания Нека радостно и победно да навлезем в новото разбиране и новото взаимоотношение със своите обвивки, които са подчинени на духа и се намират под неговата власт и контрол. (12.13)
Ако човек страда от чревоугодие и е решил твърдо да премине на строг пост, независимо от строгото спазване на въздържанието от храна, усилията му няма да дадат резултат, ако в мислите му остане неизживяно желанието да похапне вкусно и особено ако той допуска подобни мисли в съзнанието си — но дори и да не допуска такива мисли, ако желанието за храна все още живее в дълбочина и не е изживяно окончателно, рецидивите на въжделенията на астрала ще продължават да дават да се разбере за тях. Образуването на склонностите на астрала е станало в далечното минало и затова борбата с тях изисква време. Привикнал и приучен да реагира на определени въздействия, той ще продължи да прави това докато грубата астрална материя, влизаща в неговия състав, не бъде заместена с по-тънка, очистена и неспособна да отговаря на нисшите вибрации от определен порядък. Така както чистата храна очиства физическото тяло от нагара на нечистата, така и чистите мисли, чувства и желания пречистват астралното тяло от по-грубите и тежки частици астрална материя. (12.437)
Ако тялото бъде лишено от храна, то умира. Ако астралното тяло бъде лишено от подхранване с определени нежелателни мисли, чувства и емоции, в него ще отмрат елементите, съответстващи на тях и ще се заменят с нови. Така въздържането от негодни мисли, предизвикващи съзвучни на тях мисли в астралния проводник, ще има напълно реални резултати. Очистването на обвивките от частиците груба материя е задача на ученика. (12.438)
Копието, неотклонно надвесено или незаспиващо над дракона, може да се разбира и като символ на постоянната бдителност и стоенето на стража над своеволията на астрала и стремежът му да въвлече съзнанието в орбитата на неговите въжделения и към всичко това, което изглежда вече изживяно, преодоляно и погребано в миналото. Астралът е много жизнен, а отсечените глави на змея израстват отново и в дълбините му все още могат да се таят някакви неунищожени докрай семена на нежелателни свойства и желания, нуждаещи се от обуздаване при всеки опит да се проявят. При неотклонна устременост всички те ще отлетят като есенни листа, но когато не са отлетели, е нужен постоянен контрол. Трябва да се държи юздата на тях, но не трябва да се спира мислено продължително на тях, за да не се събудят за живот заспали кармични установки. (12.528)
Астралните емоции имат власт над съзнанието само в момента, когато се преживяват. Минава време, те затихват и се заместват от нови. Щастие е за човека, че се забравя всичко, дори и най-голямата мъка. Астралът не издържа на монотонност и еднообразие, тъй като неговата същност се основава на постоянната смяна на усещанията. Затова е възможно да не им се придава голямо значение и да не се допуска изпадането под тяхна власт. (13.172)
Tема 10. Овладяване на себе си
Смятат, че борбата се води с външните обстоятелства и насочват всичките си сили към тях, но това е погрешно. Борбата протича вътре и да се преодоляват следва не външните обстоятелства, а самия себе си. Тази чудовищна измама е най-трудна за преодоляване, защото преодоляването на външното в себе си изисква голямо съзнание. В това е тайната на непротивенето, неразбрана дълбоко от хората. Смятат, че непротивене означава безгрижно отпускане на ръцете и безволно подчинение на обстоятелствата, докато разбрано правилно то означава мобилизиране на всички сили на изправилия се против външната тъмнина дух и победа над тъмнината вътре. Формулата „Аз победих света“ означава тази блестяща победа над себе си, когато победителят може да не мръдне дори и пръстта си в своя защита и все пак да бъде безусловен победител. Тази победа може да се изрази в пълно мълчание и външна неподвижност. Но трябва да се разбира разликата между мълчанието на нощта и мълчанието на безсилието. Сега е време, когато единствено с тъмнината или със светлината може да се заслужи венецът на победителя. Борбата с външните условия прилича на борба с вятърните мелници, защото е лишена от смисъл. След като се направи всичко възможно, външното трябва да се предостави на външното, насочвайки всички сили на духа към постигане на вътрешна победа. Повтарям: „Каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а душата си загуби“, угасил огньовете на духа и помръкнал духом. По-мъдро ще бъде обратното, тъй като нищо външно не ни принадлежи и никакви победи над външното няма да ускорят растежа на духа, ако победата е за сметка на погасяването на силите на Светлината в себе си. (1,15)