В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Борбата е със себе си и победата е също над себе си. Външното е само акомпанимент на тази борба, докато същността й си остава една и съща — преодоляване на себе си. Ако външното съпротивление се засилва, значи се засилва и напрежението на битката, защото външното се преодолява в себе си. Безполезно е да се опитва да бъде преодоляно извън себе си, защото няма да има никакъв резултат. Но когато реакцията на външните въздействия е правилна, тогава и външното, изпълнило своята кармична роля, отстъпва. Затова е наложително да се постигне безболезненост на тези реакции, така че да не нарушават равновесието на духа и да не предизвикват явлението на мигащата лампа. Помрачаването на духа не може да бъде оправдано с нищо, дори и с обстоятелството, че поради грубостта на заобикалящите могат да страдат и близки хора. Не трябва да се забравя, че всичко това са открити опити на тъмните да предизвикат реакция именно от такъв порядък. Много злобни очи следят и се радват на постигнатата цел, ако помрачаването се е състояло. Но и бесовете, и досаждането им е според силата на духа. (3.55)

Саможивостта и подвигът са несъвместими. Несъвместим с него е и неподчиненият на волята астрал. Подвигът на служенето на Светлината трябва да започне с това, че на своеволието и избухванията на астрала да бъде наложен обет на забрана. Може даже да се даде обет пред себе си, че някои прояви на астрала няма никога повече да се повторят. И ако изпълнението на този обет заради себе си и заради настоящето е невъзможно, то в името на Учителя, в името на бъдещия вечен живот на духа, всичко е възможно. Астралът е средоточие на нисшите огньове и ако за тяхното управление не могат да се намерят сили, то как ще бъде овладяна тогава мощта на висшите форми на енергията на Агни. Затова молитвата ви да бъде такава: „Дай ми овладяване на себе си, Владико“. (3.86)

Когато външното започне да звучи твърде напрегнато и обикновеното съсредоточаване няма сила да го превъзмогне, то може да бъде преодоляно с впечатления, идващи също отвън, но съединени с вътрешното съсредоточване. За тази цел е необходимо в момента, когато суетата звучи особено силно, да се вземе в ръце изображението на Учителя или Владиката и, насочвайки погледа си към него, да се съедини външното съсредоточаване към съответния образ с вътрешното, включващо мислите и чувствата, свързани или предизвикани от съсредоточаването върху Великия Облик. (3.112)

В моментите на прозрение духът има знанието за Истината. Но минава време и остротата на знанието се притъпява и помътнява, а понякога и напълно се загубва. Знанието трябва не само да се получи, но и да се задържи, което е още по-трудно, защото знанието на духа е чуждо на обичайността и при стълкновение с нея изгубва своята яснота и простота. Оттук и непрекъснатата борба между земното знание или земната мъдрост и знанието на духа или прозрението в областта на действително съществуващото. Последното трябва да бъде удържано и условието за победата е едно — нито за миг да не се отделяте от Владиката. (3.114)