В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
В устременото към Светлината съзнание става постоянна борба между това, което представлява човек в дадения момент и това, което той трябва да стане. И ако липсва бдителност или пък е отслабнала, старите, натрупани от преди несъвършенства, ще започнат да надделяват. Това означава, че борбата за преодоляване на миналото в себе си е постоянна. Миналото винаги е несъвършено, защото човек расте и надраства себе си, ставайки по-добър, отколкото е бил, ако,разбира се, се изкачва нагоре. Понеже познаваме и множество низходящи. Процесът на упадък или инволюция на духа е незабележим в ежедневието, но през вековете ние виждаме как едни се изкачват по стълбата на живота, докато други, в същото време, се спускат. Всеки може да си представи къде се изкачват едните и къде се спускат другите. Пътят нагоре е към Светлината, пътят надолу — към бездната, към тъмнината. Така, в ежедневието, се придвижва човек непрекъснато по своя път — нагоре или надолу. (6.132)
Когато сложността на умствените постройки затъмнява чистия хоризонт на мисълта, те могат да бъдат отстранени изцяло като се предизвика образът на Владиката в съзнанието. Никакви умувания не могат да засенчат Неговата Светлина. Мнозина се оплитат в лабиринта на умствените постройки, забравяйки за това, че мисълта, излизаща от сърцето, е по-силна от мисълта, произлизаща от разсъдъка. Всички мислят, но колко различни са мислите на отделните хора. Далеч не всички те заслужават да се общува с тях. Някои подвижници са постъпвали много правилно, повтаряйки Исусовата молитва безброй много пъти. От светлите, ясногрейни мисли не е необходимо да се отбраняваш, но от глутниците с оголени нокти, носещи се в пространството, е необходима отбрана. Когато равнодействащата на всички енергии от микрокосмоса на човека насочва съзнанието нагоре, можете да не се безпокоите прекалено за подлежащите на изживяване отлагания, защото духът не е победен от тях. Движението напред е възможно във всички условия и при всякакви обстоятелства, ако мисълта е насочена предимно към Владиката. Такава мисъл придвижва с голяма мощ. (6.136)
Нека никой не се заблуждава от привидната лекота на достиженията, защото не е достатъчно да достигнеш, трябва и да се задържат достиженията. Трудността е в това, че вековните наслоения се съпротивляват с особена сила поради своята инертност. Те сякаш поглъщат плодовете на достиженията и дърпат достигналия назад. Отново и отново се налага да се утвърждава достигнатото, за да бъде удържано. Периодите на удържане се сменят с периоди на отстъпление, когато от миналото се надигат уж вече изживените и забравени сенки на далечни отминали деяния, които нахлуват отново в съзнанието и го омрачават. Отсечените глави на чудовището израстват отново. Всичко това за пореден път показва доколко зорко трябва да се охраняват достиженията, защото тъмните съветници са винаги на стража и пространствената тъмнина използва всяка получена възможност, за да се слее с тъмнината, допусната макар и за кратко в съзнанието. Така собственото омрачаване допринася за омрачаването и на околното пространство, при което вредата не е вече само лична, но обща и отговорността е съответно не само за себе си, но и за хората, както и за пространството и неговата чистота. Може да се отрича тази отговорност, но да се избегне или отклони тя е невъзможно, независимо от това съгласен ли е с нея човек или не е. Така грижата за благото на цялото човечество е задължение на всекиго, неизменен закон на колективния живот на хората. Той може да бъде отричан, може да бъде потъпкван, но да се избегнат страшните кармични последствия на неговото нарушаване е невъзможно за никого. Всяка постъпка и всяко действие, насочени срещу него, против идеята за Всеобщото братство на човечеството, предизвикват обратен удар, който се стоварва рано или късно върху нарушителите. Откъде са тогава бедствията, болестите, войните, стихийните катастрофи и всички останали нещастия, които овладяват хората? От къде са измиращите народи и загиващите цивилизации и развалините на огромните, някога цветущи градове? Може да не се признава отговорността на всеки човек за своята планета и за съдбата на нейните народи, но да избяга от тази отговорност не може никой. (6.139)