В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Всеки човек прекрасно знае какво е полезно за неговия дух и какво е вредно, но въпреки това продължава да си вреди. Тъй като двама продължават да живеят в него и да се борят за преобладаване и надмощие. Как иначе да се обясни, че диаметрално противоположни импулси и стремежи разкъсват съзнанието му и образуват в него два полюса на коагулация на светлите и тъмни мисли, привличащи от пространството към себе си Светлина или тъмнина. Ако бъде допуснато преобладаването и победата на полюса на тъмнината, тогава какво може да се очаква след прехода на Великата граница, тъй като според закона „каквото вържете на Земята“ ще ви бъде въздадено или ще бъдете свързани с него и там, в Надземното. И кой ще може да помогне и да спаси, когато свободната воля на човека го влачи с всички сили към бездната. Но знанието за неизбежността на следствията, съзвучни на причините, може да го спре по пътя на злото и да го устреми към Светлината. Позоваването на обстоятелството, че злото в света е много и собственото зло или тъмнина са несравними със злобата и тъмата на съзнателните служители на Тъмната Йерархия, не може да служи за оправдание. Тъмнината си остава тъмнина във всичките си аспекти и видове и позволяването на съзнанието да се потопи в сферата на мислите, свързани с мрака, го засмуква в астралните водовъртежи и вихри на злото, за излизането от които може да не достигнат силите. Трябва навреме да се спреш, докато още не е станало късно. От несъзнателното сътрудничество на тъмнината и съприкосновението с нея не е чак толкова далече и до съзнателното. Само съзнанието, заобикалящо се със Светлина, може да осъществи контакт с Учителя на Светлината и да върви след него. Устремяването към Светлината и борбата за нея сближават със Светлината и утвърждават победата над тъмнината в себе си. (6.6)
Най-простият способ да се предпазиш от залитане е да се помни за неизбежната смяна на обвивките и това, че цялото външно обкръжение и всички условия ще се променят из основи, когато настъпи тази смяна. Трябва постоянното помнене да се превърне в черта от характера и да ръководи цялото поведение на човека. Може мислено по-често да си припомняте момента на прехода и освобождаването от това, което сега обременява и помрачава съзнанието. Това няма да бъде бягство от живота, а само познаване на действителността и напомняне за нея, защото знаейки много може да се понесе с по-голяма лекота, отколкото не знаейки. (6.7)
Ако тук, на Земята, не се намерят сили да се противодейства на тъмните, то няма да се намерят такива сили и там, в Надземния свят. Пазачите на Прага не ще пропуснат тогава победения от тъмнината във Висшите сфери. Формулата „Каквото свържете на Земята, ще бъде свързано и на небето“ отразява много кратко и точно именно тази идея. Свободата и свързаността с Надземния свят се достигат и са достижими само на Земята. Освобождаването от земните привързаности и влечения там е извънредно трудно, защото всички те се изострят извънредно и придобиват необикновена яркост и реалност, увличаща човека надолу. Ако тук, на Земята, прелъстяващите мисли, мяркащи се в съзнанието, все пак са невидими явно, то там, където изчезва всичко, което обкръжава човека в плътния свят, там тези прелъстителни форми стават единствената видима реалност за човека и се привличат към него със силата на магнитното притегляне на връзката, установена с тях по време на живота в тялото. И ако през време на живота във физическото тяло тази връзка не бъде пресечена и прекъсната, то в Надземния свят те ще продължат да действат, но в много по-голяма степен, благодарение на това, че енергиите на съзнанието ще преминат в тях, в тези мислени форми, правейки ги видими за окото на тънкото тяло. Енергиите на съзнанието пулсират в тях и сега, но плътното обкръжение пречи да бъдат видяни отчетливо и ясно. По такъв начин дисциплината на духа, проявявана в суровата дисциплина на мисленето, довежда до освобождаване от властта на мислените образи на съзнанието. И формулата, говореща за свързаността на човека на Земята и в Надземното, остава водеща към разбирането на действителността. (6.68)