В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Да се обикне състоянието на неспирна борба на духа ще бъде гаранция за победата. За въздигащия се дух тази борба протича във всичко: борба за здраве, т.е. за равновесие на физическото тяло, борба за овладяване на астрала, борба за власт над ментала. Може да се забележи, че крайната цел на тази борба е овладяването и поставянето под контрол на обвивките. Духът е винаги победител, но при условие на неотклонна и постоянна устременост към поредната победа. (2.47)
Ако приемем, че пътят на преодоляване на самия себе си ще продължава до тогава, докато човек не стане така съвършен, „както е съвършен нашият небесен Отец“, то безкрайността на този път в Безпределността става напълно очевидна. Трябва да бъдем постоянно готови за безкрайността на тази борба и да не се учудваме, че усъвършенстването е без край. При това всичко онова, което е преминато, е по-несъвършено от това, което предстои да бъде преминато. Назад е несъвършенството и грешките от миналото, напред — възможността за безкрайно развитие и растеж. (2.200)
Двама в един непрекъснато се борят за власт над съзнанието — Висшата триада и нисшата четворица. Но тази борба е само предтеча на онази страшна решаваща борба между нисшите и висшите принципи на човека, която е неизбежна при прехода на Великите граници на живота. Там тази борба ще се изостри и усили до краен предел и всяко поражение, слабост или отстъпка, допуснати на Земята, ще израснат там многократно по своята сила и съпротивляемост, но затова пък всяка победа над себе си ще бъде залог за постигането на победа и там. Ето защо победата и поражението тук са толкова значителни по своите последици в бъдещето. Всички слабости и отстъпки са недопустими. Трябва врагът на този свят да не може да забележи нищо свое в микрокосмоса на този, който е определил своя път завинаги. Еднорогът е символ на целенасочената, монолитна устременост. Трябва да се върви по пътя без задръжки и оглеждане назад. Това оглеждане назад е много опасно, което е показано символично в историята на Лот и жена му, превърнала се в стълб от каменна сол при опита си да се обърне назад към миналото. Да се настроят всички мисли и чувства на вълната на висшата съгласуваност с целта ще бъде единствено правилното решение на живота. Разбира се, постигането на висша и пълна съгласуваност е възможно само за Високия дух, но да установи някаква степен на такава съгласуваност е възможно за всеки, който е разбрал, че по друг път е невъзможно да се достигне до целта. Ако си паднал, веднага стани и продължавай по-нататък. Такова е указанието. За паданията няма време да се мисли, нито да се губи време в съжаление, дори да са станали. (2.201)
(МАЙ).Всяко действие, извършено не заради себе си, не за себе си, не в свой интерес, а заради другия и дори против своите интереси, ще бъде ограничаване на живеенето само за себе си, омаловажаване и отслабване на низшето „аз“ и неговото обуздаване. Астралът се интересува единствено от себе си и е зает само със себе си. Когато съзнанието отдалечи своите мисли и действия от него, то навлиза в сферата на свръхличното. Така, постъпвайки независимо от неговите интереси и желания, човек побеждава тази неудържима обвивка в себе си. Ако тя не бъде победена или ако човек не наложи своята власт над нейната материя, то няма да бъде възможна и победата над материята в астралния план на битието. Тогава човек остава подвластен на астралните вихри и течения, когато се озове при тези условия. В астралния свят живеем и сега, само че тялото пречи да се разбере подвластността на волята на въздействията от астралния свят. Обуздаването на астралната обвивка може да се нарече голяма победа, която представлява определено стъпало в овладяването на съответните сили от астралния свят. Победата над тях означава и победа над себе си. (2.337)
Духът е вечен, но неговите несъвършенства са временни и ако огънят на устремеността е достатъчно силен и устойчив, той ще изгори всяка привичка, всяка слабост, всеки недостатък. Ако в дадения момент силите са малко, те могат да бъдат умножени чрез постоянна и упорита насоченост на мислите дотолкова, че да надвишат енергията на това несъвършенство, което трябва да бъде преодоляно. (2.542)