Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Наистина малко прекаляваш. Знаеш го, нали?
— Знам, мила. — Той продължи да я целува. — Докато чакаш, защо не вземеш да си мислиш за всички онези неща, които ти казах, че ще направя. Така няма да се отегчиш.
Със сатанинска усмивка той притисна бедрото й и отвори вратата си.
Беше отвратително от негова страна да й дава такава идея, защото сега тя не можеше да мисли за нищо друго. Когато той се върна, тя тръпнеше от очакване.
Усети нахлулия студен въздух, когато той отвори вратата.
— Погрижих се за всичко. Сега ще те отнеса там.
Той мушна ръка под коленете й, но веднага я пусна обратно на седалката.
— Фийб, скъпа, ама ти си още с бельо. Съвсем ясно си спомням, че ти казах да го махнеш, докато се върна.
— Не си.
— Сигурен съм, че го направих. Сега предполагам, че аз трябва да се погрижа за това.
Той свали чорапогащите и бикините й.
— Ще замръзна. Вън температурата е толкова ниска.
— Мисля, че няма да ти се наложи да се тревожиш за това. Откъде, за Бога, си взела тези бикини?
— Купих ги.
— Те не са нищо повече от две лентички и парченце коприна. Да не би само заради мен да си изоставила здравото си, топло бельо?
— Само заради теб.
— Много мило, скъпа. Оценявам го. Сега си обуй пак тези високи обувки.
Щом го направи, той я взе и я измъкна от колата. Полата й се развя и тя усети студения въздух върху задника си, който беше изваден на показ и целият свят можеше да го види.
— Моля те, кажи ми, че няма цяла дузина хора, които се мотаят наоколо.
— Само половин дузина, мила. Но те са твърде заети с карбураторите на мотоциклетите си, за да могат да те гледат.
Тя се сви до него и се разсмя. Той беше страхотен и невъзможен, а тя никога не се беше чувствала по-добре. Но къде ли я носеше.
Той премести тежестта й и отвори някаква врата. Тя усети с облекчение, че тук въздухът е по-топъл.
Здраво ли са завързани очите ти?
— Ъхъ.
— Добре. Не обръщай внимание, ако чуеш особени звуци.
— Какви звуци?
— Пиянски смях. Чупене на стъкло. Грамофон. Разни такива неща.
— Въобще няма да им обръщам внимание.
— И ако някой те попита какво търсиш тук, просто му кажи, че си с мен.
— Ще го направя.
Той започна да я целува и когато се спря, тя осъзна, че отново е отвлякъл вниманието й и тя не забеляза къде вървят.
Дълго или късо разстояние бяха изминали? Той не дишаше тежко, но физическата му форма беше толкова добра, че това не означаваше нищо. Тя дори не беше сигурна дали са изкачвали стълби или са вървели по равно място.
— Сега ще те пусна. Не искам да се приближаваме много до бара, в случай че там се бият.
— Може ли вече да си развържа очите.
— Страхувам се, че не, мила. Дрехите ти са все още върху теб. Смятах, че си разбрала как ще стане работата.
Той съблече палтото й.
— Но не се притеснявай. Ще ти помогна.
— Толкова си мил.
Той махна обиците й, съблече пуловера й и го захвърли.
— Фийб, мила, не искам да те притеснявам, но знаеш ли, че през това се вижда всичко.
— Ти виждаш ли го?
— Страхувам се, че е така. Само те моля да не помръдваш въобще за минутка.
Устните му докоснаха гърдите й през тънката материя. Усети как краката й се подгъват. Желаеше го толкова силно, че сграбчи раменете му.
— Моля те… Ще ме побъркаш…
— Шшт. Тук само започвам и честно казано, очаквам да си малко по-жилава. Можеш да броиш наум тухли или нещо такова например.
Тя се разсмя, но внезапно ахна, когато той я докосна отново. След миг сутиенът й изчезна и тя остана гола до кръста.
— Ти си една красива жена, мила. Нали, момчета?
Той наистина имаше нужда да го поставят на мястото му. Тя вдигна ръце, за да свали превръзката на очите си, но той я спря.
— Още не, скъпа. Сега съм много жаден.
Той взе в ръце гърдите й. Тя се пресегна отчаяно, за да го докосне. По някое време той беше свалил сакото си и тя мушна ръце под пуловера му, плъзна ги нагоре, докато стигна гърдите му.
Той изстена. Тя усети докосване до кръста си, после полата й се плъзна надолу и падна. Той проговори с тих, дрезгав глас:
— Не искам да те плаша, мила, затова е по-добре да ти кажа какво ще става тук.
Тя съвсем не се страхуваше и той го знаеше, но реши, че ще бъде много неучтиво, ако го прекъсне.
— Направил съм легло от палтата ни и ще те сложа да легнеш върху него. Така. Сега се отпусни назад. Мила, не си спомням да съм ти казвал, че може да си местиш така краката. Искам да гледам.
Ръцете му се оказаха върху бедрото й.
— Вече мога ли да сваля превръзката?
— О, мисля, че не. Какъв смисъл има да те ядосвам, преди да съм свършил.
Някой ден щеше да се разплати с него. Но не и преди да се е насладила докрай на всичко.