Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— На мен също. Иска ми се единствено да те отведа вкъщи и да се любим. Чакат ме от полицията.
— И аз ще трябва да говоря с тях. И с журналистите.
— Трябва да видя и Моли.
Той взе лицето й в ръце и погали бузите й.
— Ще се оправиш ли?
— Да. Просто ми се иска да приключим с всичко това. Ще се срещнем на празненството, което дава Рон в чест на победата.
— Не си мисли, че ще прекараш кой знае колко време там.
Той я целуна за последен път, после я хвана за ръка и излязоха в коридора.
В склада всичко беше тихо още миг, после се чу шумолене в най-далечния ъгъл.
— Дарнъл? — Гласът на жената беше тих и нежен, но и очевидно шокиран. Чу ли какво каза тя? За Рийд Чандлър?
— Чух.
Чърмейн Дол, която вярваше твърдо в честната игра, бе възмутена.
— Ама че плъх! Не бива да се измъкне безнаказано след такова нещо.
— Няма, мила. Познавам треньора и мога да ти обещая, че Чандлър въобще няма да се измъкне.
— Радвам се.
Тя спря търсещата ръка на Дарнъл, която беше започнала да докосва гърдите й през бялата й блуза по един изключително сладостен, но много непристоен начин.
— А, не. Не. Още не сме женени.
— Но скоро ще бъдем и аз ще те докосвам на места, за които ти дори и не знаеш.
— Не съм казвала, че ще се омъжа за теб.
Думите бяха малко приглушени, защото тя се опитваше едновременно да го целуне и да говори. Прегръдката с футболист, който все още беше с по-голямата част от екипировката върху себе си, приличаше твърде много на опит да гушнеш танк. Въпреки това тя не беше готова да го пусне. Не че имаше намерение да улесни нещата за него, като му позволи да узнае колко много го беше обикнала. Дарнъл и така си беше достатъчно самонадеян.
— Чърмейн, мила, аз тъкмо се връщам от игрището. Не съм ходил до душовете, но въпреки това и дойде с мен в този склад. Ако това не е знак, че си готова за брак, не знам кое тогава е.
— Може пък просто да ми е жал за теб.
Той се засмя и мушна ръка под полата й. Докосването му беше толкова нежно, че за няколко мига госпожица Чърмейн Дод забрави принципите си. Вместо това тя го целуна и си каза, че от Дарнъл Пруит ще стане един много добър съпруг.
Стана осем часът, преди Дан да приключи с полицията, с представителя на Националната футболна лига, с журналистите. Дългата драматична пресконференция беше най-трудна за Фийб, но тя се справи като войник и вече бе обявена за героиня на вечерните новини. Не му харесваше фактът, че журналистите се опитваха да го изкарат герой, но знаеше, че този вид истории отмират след някоя и друга седмица. Тогава животът им отново щеше да се върне в нормалния си ритъм.
Рей Хардести беше получил силен сърдечен удар и беше в болница, под полицейска охрана. Дан се огледа в притихналата съблекалня, където най-после бе успял да се изкъпе и да се преоблече. Знаеше, че няма да съжалява, ако Хардести не се възстанови.
Всички си бяха тръгнали отдавна и бяха отишли на празненството по случай победата. Дан облече якето си. Беше уморен до мозъка на костите си и единствената му мисъл беше да се добере до Фийб. Но преди това трябваше да свърши нещо.
Той излезе в притихналия коридор, но спря рязко, когато видя Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том, облегнати на отсрещната стена. Всички бяха спортно облечени.
Той ги изгледа притеснено.
— Мислех, че вече сте на празненството.
— Решихме да те изчакаме — каза Джим.
— Трябва да намина през едно място. Ще се видим у Рон.
Боби Том вдигна върлинестото си тяло от стената.
— И ние обичаме Фийб.
— За какво говорите?
Дарнъл пристъпи напред.
— С годеницата ми бяхме в същия склад, в който бяхте и вие с Фийб. Чухме какво ти разказа за Рийд Чандлър. А аз споделих дочутото със съотборниците си.
Дан ги гледаше изучаващо и секундите се нижеха.
— И сам мога да се погрижа за Рийд.
— Знаем. Смятахме да дойдем само за морална подкрепа.
Дан започна да спори, но замлъкна, когато осъзна, че днес те бяха приели Фийб за една от отбора.
След двадесет минути спряха пред двуетажната къща на Рийд от тухли и камък. Дан с облекчение видя, че в дома му свети. Рийд си беше вкъщи. Значи нямаше да отлагат нещата.
Когато поеха по алеята, той пусна ръкавиците в джоба си и изгледа мъжете, които бяха дошли с него.
— Рийд е мой. Не искам друг да го докосва.
Боби Том кимна.
— Само се постарай от него да не остане нищо.
Вратата им отвори Рийд. Щом видя Дан, той доби объркан вид, после очите му се разшириха от уплаха, когато забеляза взвода зад него. Опита се да им затвори вратата, но не беше достатъчно бърз. Дан успя да мушне рамото си и да го изблъска навътре.
Мъжете се намъкнаха в коридора. Рийд се запрепъва по коридора към всекидневната. Дан усещаше страха му.