Избрах теб

С оголени зъби и рев на чупеща кокали машина, Гейтс се хвърли, за да го пресрещне на линията на двата ярда.

Но се сблъска във въздуха с Дарнъл Пруит.

Боби Том падна тежко на земята и всеки мускул на тялото му беше изпънат. В главата му нещо звънтеше и той се опита да проясни картината пред очите си.

0:01

През маската на лицето си, той проследи линията на ръцете си. Бяха достигнали точно на голлинията.

Съдията вдигна ръце, показвайки, че има тъчдаун. Виковете на тълпата разтърсваха стените на Двореца.

Фийб се смееше и плачеше едновременно. Уебстър я прегърна, после Елвис Креншоу, когато се чу последният сигнал на игрището и сред зрителите настъпи хаос.

Опита се да стигне до Дан, но не можеше да го направи през морето от играчи в сини екипи. Тя се добра до скамейката и го забеляза — пробиваше си път през играчите, за да стигне до нея. На лицето му имаше широка усмивка, когато очите им се срещнаха. Тя махна с ръка и се разсмя. Видя, че зад него се приближават няколко играчи, които носеха огромен зелен съд. Тя се разсмя още по-силно, когато го изпразниха върху главата му.

Той сви рамене и извика, докато получаваше посвещението. Имаше хора в тълпата, които дюдюкаха. Те не знаеха за задкулисната драма и все още искаха кръвта на Дан, заради този отчаян край на мача.

Той разтърси глава и изпръска всички наоколо. Разтърка очи, за да може да вижда Фийб отново.

Боби Том метна ръка на рамото му и му подаде топката.

— Тази е твоя, приятел.

Мъжете се прегръщаха. Дан притисна топката до гърдите си и отново се обърна към Фийб.

Той избърса лице с ръкав и видя, че тя все още стои на пейката. Изглеждаше като богиня, излизаща от морето сини екипи. Русата й коса блестеше под светлините. Тя беше най-красивото същество на света и той я обичаше с цялото си сърце. Вече не се плашеше от силата на чувствата си. След като веднъж едва не я загуби, вече не би поел този риск.

Мъжете се канеха да го вдигнат на раменете си, но той не искаше да ходи никъде без нея. Обърна се към нея, когато играчите го понесоха през тълпата. Тя се смееше. Той също се разсмя. Внезапно всичко в него се стегна, когато нещо зад нея привлече вниманието му.

В морето от викащи, движещи се насам-натам почитатели. Рей Хардести стоеше зловещо неподвижен. Всеки мускул от тялото му беше напрегнат от омраза, докато гледаше от първия ред към Дан. Дан забеляза проблясването на оръжието, още преди той да вдигне ръка.

Всичко стана само за секунди, но всеки миг се запечатваше в съзнанието му като образа на ужаса, който никога не можеше да се изтрие от съзнанието му. Дан, вдигнат високо над играчите, беше лесна мишена, но Хардести, с предвидливостта на болен мозък, беше намерил по-добър начин да унищожи човека, когото мразеше.

Пред Дан изскачаха микрофони, журналисти му задаваха въпроси и той трябваше да гледа в ням ужас как Хардести се прицелва точно в главата на Фийб.

Няколко души от охраната се запромъкваха към Хардести. Онези, които бяха отпред, видяха оръжието му, но не можеха да използват собствените си оръжия между тази тълпа.