Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Тя съжали Шейрън, когато червенината заля всичките й лунички, чак до корените на рижавата й коса.
— Не му позволявай да те дразни, Шейрън. Представата му за добри маниери е да притеснява само онези, които харесва.
— Не я притеснявам — възпротиви се Дан. — Просто това е първият ми сериозен опит да уредя някоя двойка и искам да знам какво става.
— Не е твоя работа — каза меко Рон. — А сега защо не се погрижиш за собствения си любовен живот и не донесеш едно питие на Фийб.
Двамата с Шейрън се усмихнаха срамежливо един на друг и се отдалечиха.
Фийб се изкиска, а Дан взе за себе си бира и чаша вино за нея от един минаващ сервитьор. Усмивката й угасна, когато видя, че кокалчетата на ръката му са издраскани и натъртени.
— Какво е станало с ръката ти?
— Аз, ъъ… — Той отпи от бирата си. — Страшно се радвам, че Рон е успял да скрие от журналистите мястото на това празненство.
— Дан? Какво е станало с ръката ти?
Той се поколеба и на нея й се стори, че няма да отговори, но той махна кичур коса от лицето й и каза:
— Ходих да видя Рийд. Двамата трябваше да се разберем по въпроса за онова, което ти е причинил.
Очите й обходиха тялото му, но като че ли нямаше друго наранено място, освен кокалчетата му.
— Какво му направи?
— Нека просто да кажем, че съм приложил малко погранично правосъдие. Той няма да те притеснява повече, скъпа.
Фийб имаше желание да го разпита, но изражението ма лицето му и покачваше, че няма да стигне далече. Тя реши, че и без това няма кой знае какво желание да чуе подробностите.
Дарнъл се приближи и ги запозна с новата си годеница. Фийб хареса Чърмейн Дод на вид и ги поздрави. Приближиха се и друг играчи със съпругите си и Фийб и Дан останаха разделени. Тя минаваше от една групичка към друга, като от време на време мяркаше и Дан, който правеше същото.
Тя тъкмо бъбреше с Боби Том и две добре оформени червенокоски, когато чу, че някой вика.
— Тишина, всички! Тихо!
Всички осъзнаха с изненада, че това е гласът на Рон и замлъкнаха. Той стоеше в единия край на залата, в едната си ръка държеше слушалката, а с другата я притискаше, за да не се чува шумът.
— Фийб! — Той повдигна слушалката. — Фийб, за теб е.
Тя го изгледа въпросително.
— Президентът!
Той изрече думите с театрален шепот, така че можеха да го чуят чак на паркинга.
Тя беше разговаряла с президента на Националната футболна лига само преди няколко часа, затова не можеше да разбере защо Рон се вълнува чак толкова.
— Смятах, че сме оправили всички въпроси.
— Президентът! На Съединените щати! Обажда се, за да те поздрави.
Тя преглътна. Ръката й се заигра с яката на пуловера. Играчите се разсмяха, после се смълчаха, когато тя отиде до телефона.
Един женски глас каза:
— Госпожице Съмървил, давам ви президента. Точно тогава някой я потупа по рамото. Тя видя, че Дан е застанал до нея, с усмивка по-широка и от футболно игрище.
— Сега, Фийб.
Тя го изгледа объркано.
— Какво?
— Сега.
Значението на думата проникна бавно в мозъка й и тя го изгледа невярващо. Той искаше да каже „сега“! Тя покри с ръка слушалката.
— Дан, това е президентът! Не мога…
Той скръсти ръце на гърдите си, а изражението му беше нетърпимо самодоволно. Тя осъзна, че той е чакал точно такъв миг. Този мошеник! Беше я спипал и цял живот щеше да я дразни безмилостно, че не е имала смелостта да приеме предизвикателството му. Този нафукан спортист я вбесяваше! Със сигурност някой трябваше да му посмачка фасона.
Гласът на президента избумтя в телефона.
— Поздравления, госпожице Съмървил. Мачът беше изключителен.
— Извинете ме — тя преглътна. — Сега ще ви дам госпожица Съмървил.
Тя тикна телефона в ръцете на удивената Шейрън Андърсън.
Дан избухна в смях. Тя го сграбчи и го помъкна през тълпата. Проговори, едва когато стигнаха до вратата.
— По-добре се постарай да си струва, сухарче.
А вътре Шейрън Андърсън, след като се позапъна в началото, успя да се издигне на висотата на случая. Рон се шашна, когато я чу да казва:
— Сега съм добре, господин Президент. Да, доста мъчително беше. Между другото, господине, бих искала да знаете, че всички ние от дружеството споделяме загрижеността ви за подходящото финансиране на предучилищното образование…
— Сухарче? — Дан излезе на магистралата. — Нарече ме сухарче!
Фийб все още не можеше да си поеме дъх.
— Тази игра има две страни, треньоре. Не се учудвай, ако през последните две минути на мача за Суперкупата…