Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Няма да го направиш.
— Може и да го направя.
Той я изгледа и се усмихна.
— Като си говорим за Суперкупата… Ще се омъжиш ли за мен, щом това приключи?
— Какво ще кажеш за деня на Свети Валентин?
— Дотогава има много време.
— Споразумение?
— Дадено — Ферарито хвърчеше по магистралата, после излезе на шосето. — Но знаеш, че трябва да обсъдим някои неща, преди да се оженим.
— Няма да изхвърля Пух.
— Виждаш ли, веднага започваш да се опъваш. В брака трябва да се научиш да правиш отстъпки.
— Не съм казала, че няма да правя отстъпки. Обещавам да махам панделките от главата му, когато го извеждам на разходка.
— Каква душичка си ми ти!
Усмивката на Фийб се стопи.
— И аз искам деца. Винаги съм искала. Просто исках да знам, че ме обичаш.
— Радвам се.
Тя прехапа устни, после се отпусна.
— Не искам да отпращам Моли. Искам да остане с нас.
Той я погледна.
— Разбира се, че ще остане. Къде ще ходи?
— Мислех си, че може да предпочиташ по-голямо уединение.
— Щом се затвори вратата на спалнята, ще бъдем достатъчно уединени. Всъщност, когато говорех за проблеми, имах предвид Старс.
— Знам, че не се жениш за мен заради Старс. Не биваше да ти казвам онова нещо. Но бях наранена.
— Радвам се, че го осъзнаваш. Но виж, ние пак имаме проблем. Погледнато исторически — жените се омъжват за шефа. Щом си сложат пръстена, те зарязват работата си и си стоят вкъщи. И двамата не искаме това. Но искам да ти кажа, че съвсем не ми харесва мисълта да спя цял живот до някого, който може да ме уволни, ако не си пускам бельото в коша за пране.
Тя потисна усмивката си.
— Светът се мени. Вие мъжете ще трябва да намерите начин да се справите с това.
— Това ти доставя удоволствие, нали?
— Просто съм леко развеселена.
Въпреки шегите, тя вече си беше мислила как да уравновеси огромните изисквания на положението си като собственик на Старс с брака и децата, които се надяваше да има.
— Всъщност, имам някои идеи по въпроса. Все още не съм обмислила всичко, но когато го направя, ти ще бъдеш първият човек, с когото ще разговарям.
— Тогава по-добре да ти кажа, че нямам намерение да тренирам Старс през целия си живот.
— Дан, не можеш да работиш за друг отбор! Положението ще бъде абсурдно.
— Засега няма да ходя никъде. Но ти видя какво представлява това през сезона. Искам да бъда с теб и с децата ни, затова отдавна обмислям тази идея. Реших, че в деня, когато се събудя и осъзная, че не мога да си спомня лицата на съпругата и децата си, това ще бъде денят, в който ще изоставя професионалния футбол. Ще намеря някой университетски отбор от трета дивизия и ще остана там до края на треньорската си кариера.
— Трета дивизия? Не знам какво означава това.
— Това са по-малки учебни заведения, които не предлагат спортни стипендии. Професионалистите никога не търсят там играчи. Хлапетата не са най-страшните и най-бързите и никой не им дава пари под масата. Те играят футбол по една-единствена причина, и тя е, че обичат играта. Така че когато ти започнеш да хвърчиш по сделки с големите клечки, аз ще се забутам в някое хубаво малко училище и ще си припомня защо въобще съм започнал да играя футбол.
— Звучи прекрасно.
Той смени платната.
— Нали имаш шал под яката на палтото си. Имаш ли нещо против да си завържеш очите с него?
— Какво?
— „Сега“.
— О, по дяволите!
Тя измъкна шала изпод яката на палтото си и го завърза около очите си.
— Това е смешно! Не си намислил нищо извратено, нали?
Последва дълго мълчание!
— Дан?
— Ами зависи колко консервативна е гледната ти точка.
— Каза, ме изоставяш всичко това. Че искаш приятен, обикновен сексуален живот.
— Ъхъ.
— Сякаш не си много сигурен.
— Виж, нещата стоят така. След като цял живот съм имат нещо по-особено, може би е по-добре да го променям постепенно. Така няма да преживея твърде силен шок. А точно за това мисля от доста отдавна.
— Страшно ме притесняваш.
— Хубаво, скъпа. Много хубаво.
И той започна да й говори такива неща, че тя се изчерви дотолкова, че й се наложи да разкопчае палтото си. Но така и не й каза къде отиват.
Когато той спря колата, тя осъзна, че монологът му съвсем я е разсеял и е забравила да внимава. По чакъл ли се движат гумите? Тя се заслуша, но въпреки че чуваше други коли, не беше съвсем сигурна дали я е откарал до дома си.
— Ще трябва да почакаш малко, докато пооправя някои неща. Веднага се връщам, не се притеснявай. — Той я целуна леко. — Обещай ми, че няма да развалиш всичко и няма да надничаш. Това ще бъде знак, че ми нямаш доверие, а що за брак ще имаме в такъв случай?