Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Дан тръгна напред.
— Мисля, че знаеш какво искам. Ако си вярващ, предлагам ти да започнеш да се молиш.
— Не знам за какво говориш! Тя те е излъгала нещо за мен, нали? Казала ти е някаква лъжа.
Дан замахна и го улучи по челюстта. Рийд излетя към кушетката. Зави от болка, изправи се отново на крака, задъхан от страх.
— Махайте се оттук, Кейлбоу. Ще се обадя в полицията. Ще…
Уебстър спокойно измъкна кабела на телефона от стената.
— Много неприятно, Чандлър. Телефонът не работи.
— Ако ме докоснете, ще направя така, че да ви арестуват!
— И как ще го направиш? — Боби Том мушна една клечка за зъби в ъгълчето на устата си. — Точно сега треньорът е с нас четиримата у дома, за да пийнем по нещо. Всеки, който каже нещо друго, е лъжец. Така ли е?
— Точно така, Боби Том.
Дарнъл избърса обувката си в едно кресло, тапицирано с бяла дамаска.
— Момчета, вие сте луди! Проклети маниаци.
— Не сме маниаци — каза Дан. — Просто смятаме, че е недопустимо мръсник като теб да се измъкне безнаказано след изнасилване.
— Това ли ти каза тя? Не съм я изнасилвал! Лъже. Тя си го искаше. Тя…
Следващият удар на Дан счупи носа на Рийд. Той започна да скимти, опитвайки се да го намести обратно на мястото му, докато по лицето му се стичаше кръв.
— Не бях виновен — хълцаше той. — Бях пиян. Не съм искал нищо лошо.
Дан пусна якето си върху кушетката.
— Когато свърша с теб, наистина ще те боли страшно много.
Рийд се опита да стане на крака.
— Не! Не се приближавай! Не ме удряй!
Дан тръгна към него.
— Ще те боли, но ще останеш жив, стига да не се объркам нещо. Ако искаш всичко да спре дотук, никога повече не се приближавай до Фийб. Ако я застрашиш по някакъв начин, по-добре се подготви да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка.
— Не!
Това беше последната дума на Рийд, преди Дан да го направи на парчета.
Фийб пристигна на празненството в чест на победата след десет. Беше изтощена от изпитанията, към които се прибави и дългата пресконференция. Когато най-после се прибра вкъщи, Моли се залепи за нея, като кокошка за пиленцето си, и настоя тя да си легне. Беше толкова изтощена, че заспа веднага.
Събуди се след няколко часа, освежена и нетърпелива да види Дан. Изкъпа се и побъбри с Моли, докато се обличаше. Сестра й беше потресена от събитията през този следобед, но когато Фийб й предложи едно празненство по пижами, духът й се възвърна. Пег се съгласи да остане. Момичетата пристигнаха точно преди Фийб да замине.
Рон беше наел за тази вечер един уютен ресторант със селски интериор. Дори подът беше от тухли, а медните съдове висяха от открити греди.
Когато Фийб пристигна, косата й все още беше влажна и падаше на къдрици около главата и. Температурата ставаше все по-ниска, затова беше облякла широк тъмночервен пуловер с подходяща пола от меко падащ вълнен плат. Облеклото й беше непретенциозно, с изключение на средната цепка, която стигаше точно над коленете й. Но всичко изглеждаше съвсем подходящо, когато към него се прибавеше къдравата й коса и масивите сребърни обици.
Тъкмо оставяше палтото си, когато чу, че някаква група влиза в ресторанта. Обърна се и видя Дан, който влизаше заедно с Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том. Всичко в нея омекна и се сгря, когато той застана пред нея.
— Мислех, че ще бъда последна.
Гласът й звучеше малко задъхано. Изражението му беше толкова нежно, че сърцето й се разтопи.
— Беше много трудно да се измъкнем.
Двамата стояха насред фоайето, загледани един в друг, докато мъжете започнаха да търсят приятелките и съпругите си.
Боби Том се закашля.
— По-добре вие двамата да дишате от време на време или нещо такова, защото може да закачат някое палто върху вас.
Дан не отместваше очи от Фийб.
— Нямаш ли си работа, Дентън?
— Да, господин треньор — разсмя се той и ги остави сами.
Фийб би могла да го гледа цяла вечност, но и двамата имаха задължения. Дан взе ръката й и я поведе към залата.
— Половин час. После си само моя.
Рон ги посрещна точно до вратата. За своя изненада, Фийб видя до него Шейрън Андърсън и поздрави и двамата с топла усмивка.
Дан дори не се опита да скрие колко му е приятно да види Шейрън и веднага я привлече в мечешката си прегръдка.
— Здравей, мила. Как се държи Рон с теб? Предложи ли ти вече да се ожените?
Фийб се опита да прояви поне малко ревност, но чувствата му към Шейрън бяха толкова открити и истински, че не успя. Осъзна, че той се отнася към Шейрън точно както и с Моли. Как ли въобще си беше въобразил, че могат да са щастлива брачна двойка! Дан беше един от най-интелигентните мъже, които беше срещала, но без съмнение в някои неща беше доста глупав.