Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Нещо те измъчва — каза Артур, загледан в лицето й, докато тя нагласяше короната в косите си. — Съжалявам, Гуенхвифар, но мисля, че би било редно да опознаем момчето, след като ще поеме трона след смъртта ми. Искаш ли да съобщя, че си болна? Не е необходимо да се появяваш — ще те видят някой друг път.
Гуенхвифар сви устни.
— Щом тъй или иначе трябва да стане, няма смисъл да отлагаме — той взе ръката й в своята.
— Напоследък рядко виждаме Ланселет. Ще се радвам да си поговоря с него. Устата й се изкриви в присмехулна усмивка, някак против собствената й воля.
— Колко странно разсъждаваш — нима не го мразиш? — Артур се усмихна притеснено.
— По онова време бяхме много млади, толкова млади, че всичко сякаш се е случвало в друг свят. Ланс за мен е само моят най-скъп и стар приятел, също като Кай.
— Кай ти е и брат — отвърна Гуенхвифар, — а Артур, неговият син, е от най-преданите ти рицари. Струва ми се даже, че той е много по-подходящ за престолонаследник от Галахад…
— Младият Артур е добро момче и верен рицар, но Кай не е от кралска кръв. Бог ми е свидетел, че през изминалите години нерядко съм пожелавал Екториус наистина да ми бе роден баща… Но той не е, и няма какво повече да говорим за това, Гуен. — Той се поколеба за миг — никога не бе подхващал тази тема след онази ужасна Петдесетница — но после продължи: — Чувам… Казват, че другото момче, синът на Моргана, било на Авалон.
Гуенхвифар вдигна ръка, сякаш да се предпази от удар.
— Не!
— Ще наредя нещата така, че изобщо да не ти се налага да го виждаш — продължи Артур, избягвайки погледа й, — но кралската кръв си е кралска кръв и аз съм длъжен да сторя нещо за него. Той не може да ме наследи — свещениците никога няма да допуснат това…
— О — каза Гуенхвифар, — значи ако свещениците случайно се съгласят, ти си в състояние да провъзгласиш сина на Моргана за свой наследник?!
— Не забравяй, че има хора, които се чудят защо не съм постъпил така — каза Артур. — Как искаш да обясня на тях подбудите си?
— Тогава би било най-добре да не допускаш момчето в двора — отвърна Гуенхвифар и продължи на себе си: „Досега не съм забелязвала, че гласът ми става толкова остър, когато съм ядосана“. — Какво би търсил в нашия двор човек, обучаван за друид на Авалон?
Артур отвърна сухо:
— Мерлин Британски е един от най-тачените ми съветници и това винаги ще бъде така, Гуен. Тези, които се покоряват на Авалон, са също мои поданици. В светото писание е казано: „Имам и други овце, които не са от същото стадо…“
— Богохулство — прекъсна го Гуенхвифар, правейки напразни усилия да омекоти гласа си. — Не е редно да говориш така тъкмо в навечерието на Петдесетница!
Артур отвърна:
— Празникът на лятното слънцестоене е по-стар от Петдесетница, скъпа. Но поне можеш да си доволна, защото вече никъде не се палят белтейнски огньове — нито дори на Драконовия остров, никъде наоколо, дори по места, които са на три и повече дни път от Камелот. Белтейнските огньове горят вече само на Авалон…
— Знам със сигурност, че свещениците са поставили стража по бреговете на Гластънбъри — каза Гуенхвифар, — и никой няма да припари там без позволение.
— Скръбен ден ще е този, в който пътят към Авалон ще бъде напълно загубен за хората — каза Артур. — Тъжно е и това, че отнехме празниците на простите селски хора… Тези, които живеят в градовете, може би нямат такава нужда от тях. О, да, знам, един е този, в чието име всички ще спасим душите си, но може би тези, които живеят по-близо до земята, имат нужда от нещо друго, освен от спасение на душите…
Гуенхвифар отвори уста да възрази, но размисли и замълча. В крайна сметка Кевин бе само един уродлив старик. Времето на друидите бе също така безвъзвратно отминало, както и епохата на римляните. Та дори в двора на Артур Кевин бе известен много повече като прекрасен арфист, отколкото като Мерлин Британски, кралски съветник. Свещениците не го почитаха както почитаха на времето Талиезин заради душевната му доброта и благородство; Кевин имаше остър език и в спор не прощаваше никому. Вярно, познанията му за старите обичаи, за някогашните празници и ритуали, за древния закон, бяха огромни, и Артур бе свикнал да се допитва до него, когато налагаше да реши някой въпрос съгласно обичайното право.