Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Нашата кралица става все по-млада — усмихна се добросърдечно Уриенс. — Човек би казал, че си била в царството на феите, лейди.
— Може би тогава трябва да си рисувам бръчки по лицето, та да не ме заподозрат нашите епископи, че съм научила тайни, забранени за една християнка? Наистина, не е хубаво да се шегувам така в навечерието на свят празник. Е, Моргана — този път й се удаде да приветства сестрата на Артур с шеговит тон — ти пак изглеждаш по-млада от мен, а пък знам, че си по-възрастна. Кажи ми, каква е тайната ти?
— Няма нито тайна, нито магия — проговори Моргана с богатия си, плътен глас. — Работата е там, че почти няма какво да занимава мислите ми в онази далечна страна на края на света. Наистина ми се струва, че времето там тече по-бавно, и може би затова не старея толкова бързо.
Сега, когато погледна Моргана отблизо, Гуенхвифар действително забеляза, че времето не я е пощадило напълно; кожата й беше все още гладка, но около очите вече имаше ситна мрежа от бръчици, а и клепачите й бяха по-отпуснати. Ръката, която подаде на Гуенхвифар, бе прекалено слаба, даже кокалеста, и пръстените се въртяха на пръстите й. „Но Моргана е поне пет години по-възрастна от мен“, помисли Гуенхвифар. Изведнъж й се стори, че двете не са вече зрели жени, а онези две съвсем млади момичета, които се бяха срещнали за първи път на Авалон.
Ланселет отиде първо да поздрави Моргана. Гуенхвифар се стъписа от силата, с която я прониза ревността. Не бе мислила, че вече е способна на толкова силно чувство… „Сега Илейн е мъртва… А съпругът на Моргана е толкова грохнал, че надали ще дочака и Коледа…“ Чу как Ланселет направи смеешком някакъв комплимент на Моргана, чу и тихия, сладък смях, с който му отвърна Моргана.
„Но не — не, тя не гледа вече Ланселет с очите на влюбена жена — виж ти погледът й все следи принц Аколон… Да, той наистина е хубав мъж… а пък съпругът й е два пъти по-възрастен от нея…“ — каза си Гуенхвифар и дори изпита справедливото възмущение на добродетелна съпруга.
— Време е да седнем на трапезата — прекъсна тя мислите си и кимна на Кай.
— В полунощ Галахад трябва да започне бдението си над рицарските доспехи и може би ще предпочете да си почине преди това, та да не му се доспи после…
— Няма да ми се доспи, лейди — отвърна младият мъж и сърцето на Гуенхвифар отново се сви. Как би се радвала, ако този русокос млад човек бе наистина неин син! Галахад бе вече израснал, широкоплещест и доста по-висок от Ланселет. Лицето му сияеше от чистота и някакво спокойно щастие. — За мен тук всичко е ново и интересно. Камелот е толкова красив град, направо като от приказките! Пък и пътувах насам редом с баща си — докато бе жива, майка ми говореше за него като за крал или светец, не като за обикновен смъртен.
Моргана се намеси:
— О, Ланселет си е съвсем обикновен смъртен, Галахад. Когато го опознаеш по-добре, ще се убедиш сам.
Галахад й се поклони учтиво.
— Аз те помня, лейди. Помня как дойде у нас и отведе Нимю. Майка ни много плака след това. Добре ли е сестра ми, лейди?
— Не съм я виждала от няколко години — отвърна Моргана, но ако имаше някакви неприятности, щях да зная.
— Помня само, че бях много гневен, защото ти ми обясняваше, че представите ми за всичко са погрешни, пък и изглеждаше много самоуверена, а мама…
— Майка ти несъмнено ти е казала, че съм зла магьосница — усмихна се Моргана, когато видя как Галахад се изчерви. „Също като доволна котка“; помисли раздразнено Гуенхвифар. — Е, Галахад, мога да ти кажа, че не само ти ме мислиш за такава — и тя се усмихна на Аколон, който отвърна така открито на усмивката й, че Гуенхвифар съвсем се възмути.
Галахад попита направо:
— А ти наистина ли си магьосница, лейди?
— Ами… — Моргана отново се усмихна като добре нахранена котка — във всеки случай майка ти имаше всички основания да ме счита за такава. Сега, когато тя вече не е между живите, мога да кажа на всички… Ланселет, Илейн никога ли не ти е разказвала как дълго ме моли да й дам амулет, за да обърна любовта ти към нея?
Ланселет се обърна към Моргана. Галахад забеляза, че на лицето му е изписана непоносима мъка.
— Защо да се шегуваме с отдавна минали неща, братовчедке?
— О, но аз съвсем не се шегувам — отвърна Моргана и за миг срещна погледа на Гуенхвифар. — На времето просто реших, че е крайно време да престанеш да разбиваш женски сърца — надлъж и нашир из Британия и Галия. Затова направих, каквото бе нужно, за да се осъществи тази женитба, и мога да кажа, че не съжалявам за постъпката си до ден-днешен — нали от брака си с Илейн имаш този прекрасен син, който един ден ще наследи трона на брат ми. Ако не бях помогнала малко, ти щеше да си останеш неженен и да измъчваш женските сърца и досега — нали, Гуен? — и тя погледна предизвикателно кралицата.