Мъглите на Авалон (Том 2)

— Пристигнали са нови гости. Гауейн ни известява, че е пристигнала майка му — значи ще се наложи да поканим и Ламорак — той управлява редом с нея, и двамата са дошли заедно. Наистина не съм се виждал много отдавна с Моргоуз — но кръвната връзка не може да бъде пренебрегната. Дошли са и крал Уриенс и Моргана със синовете си…

— Наистина семеен празник.

— Да, нали ще дойдат и Гарет, и Гауейн — Гахерис е в Корнуол, а Агравейн не може да напусне Лотиан… — каза Артур, а Гуенхвифар изпита познатата болка… Лот от Лотиан бе оставил толкова много синове…

— Е, скъпа, гостите ни чакат в малката зала. Хайде да слезем при тях. Тронната зала; където бе поставена Кръглата маса, беше любимото място на Артур — там се срещаха войни, крале и рицари и разговаряха по мъжки. Но малката зала, с красивите гоблени, поръчани в Галия, с дървените маси и скамейки, си беше царството на Гуенхвифар — там тя наистина се чувстваше като владетелка. Зрението все повече й изневеряваше; когато влязоха, въпреки силната светлина, тя различи първоначално само някакви цветни петна — ярките рокли на дамите и блестящите официални облекла на рицарите. Ето, онази огромна фигура там — повече от шест фута, увенчани с пясъчножълта коса, това не можеше да бъде друг, освен Гауейн — да, той дойде да се поклони пред кралския трон, а после, когато се изправи, притисна сърдечно братовчед си в мечешката си прегръдка. След него се поклони Гарет — както винаги по-скромен и въздържан, сетне мина и Кай, който веднага след това отиде да потупа Гарет по рамото, да му каже както винаги „Хубавецо“, и да се осведоми за многобройните му деца, повечето от които бяха все още прекалено малки, за да бъдат представени в двора. Гарет тъкмо обясняваше, че съпругата му, лейди Лионорс, още не се е привдигнала от последното раждане, и затова си е останала в замъка им недалеч от старата римска стена. Колко ли бяха вече децата им — осем или девет? Гуенхвифар бе виждала само два пъти лейди Лионорс, защото тя постоянно беше или бременна, или кърмеше поредното новородено. Гарет вече не беше някогашното красиво момче, а хубав зрял мъж. Странно, че с напредването на годините приликата между Артур, Гауейн и Гарет ставаше все по-явна. А сега Гарет бе в прегръдките на слаб, строен мъж с дълги тъмни къдрици, прошарени само тук-там със сребърни нишки. Гуенхвифар прехапа устни — през всички тези години Ланселет не бе се променил изобщо, само бе станал може би още по-красив.

Е, времето не бе подминало поне Уриенс. Той все още ходеше изправен, държеше се, но вече имаше вид на старец. Косата му беше съвършено побеляла и Гуенхвифар го чу да разказва на Артур, че наскоро е оздравял от тежка белодробна треска. Тази пролет бе погребал и най-големия си син, разкъсан от дива свиня по време на лов.

Артур каза:

— Значи един ден ти ще бъдеш крал на Северен Уелс, сър Аколон. Така да бъде — Бог дава, Бог взема, тъй е речено в Светото писание.

Уриенс се наведе да целуне ръката на Гуенхвифар, но вместо това тя стана и целуна стария човек по бузата. Той бе облечен малко прекалено младежки — целият в зелено, с красива наметка на кафяви и зелени квадрати.