Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Това ли се иска от мен, лейди — да дам живота си? Мислех си — ако е необходима кръвна жертва… Нали Авалох загина по нейна воля… — Моргана Видя как се раздвижиха мускулите на лицето му, докато той преглъщаше с усилие, но продължи да мълчи, макар че сърцето я болеше за него. Кой знае защо й се стори, че чува отнякъде гласа на Вивиан: „Ще дойде време да ме мразиш толкова, колкото ме обичаш сега…“ — и тя отново почувства как в нея се надигат любов и болка. Но си наложи да не се поддава на чувствата си — Аколон бе по-възрастен, отколкото бе някога Артур, когато премина последното изпитание. Да, Авалох наистина бе кръвна жертва и кръвта му бе пролята, за да бъде омилостивена Богинята — но една кръв не изкупва друга и смъртта на Авалох не можеше да освободи брат му от необходимостта да обрече живота си.
Най-сетне Аколон си пое рязко дъх.
— Така да бъде. В битките неведнъж съм се изправял лице в лице със смъртта. Обрекох се да служа на Великата майка дори и в смъртта и няма да стана клетвопрестъпник. Кажи ми каква е волята й, лейди.
Сега Моргана протегна ръка и стисна здраво неговата.
— Не мисля, че тя желае смъртта ти, и животът ти не й е необходим като жертвоприношение. Но изпитанието е наложително, а в миговете на изпитание смъртта винаги е близо. Ако ти кажа, че и аз съм се изправяла пред смъртта в този върховен миг, ще се успокоиш ли? И ето ме тук — жива и здрава, редом с теб. Искам преди това да ми кажеш само дали си се клел във вярност на Артур — лично ти на него.
— Аз не съм от братството на Кръглата маса — отвърна Аколон. — Увейн положи клетва за вярност пред него — това стана всъщност пред очите ти, но не и аз, въпреки че винаги съм се сражавал с готовност редом с неговите рицари.
Моргана изпита задоволство, въпреки съзнанието, че и клетвата за вярност не би я спряла да изправи Аколон срещу Артур.
— А сега ме чуй, мили мой — поде тя. — Два пъти Артур престъпи клетвата си пред Авалон, а само със силата на Авалон един крал може да управлява нашата земя. Неведнъж се опитвах да убедя Артур да не пренебрегва дадената дума. Но той не иска и да чуе, и в гордостта и заслеплението си продължава да носи свещения меч Екскалибур — мечът, който е един от четирите свещени символа на друидите, а с него и вълшебната ножница, която аз самата избродирах за него.
Аколон беше пребледнял.
— Значи наистина искаш това — да свалиш Артур от трона?
— Няма да е необходимо, ако той се вразуми и реши да изпълни клетвата — отвърна Моргана. — Още веднъж ще му дам възможност да стане такъв крал, какъвто някога бе се заклел да бъде. Синът на Артур е още незрял и не бива той да хвърли предизвикателството. А ти, Аколон, си мъж. Знаеш отговорностите, които човек поема заедно с короната, и си възпитан да бъдеш крал, а не друид, въпреки тези знаци — и тя леко прокара пръст по змиите на китките му. — Затова те питам, Аколон от Уелс, ако всички други възможности пропаднат, би ли приел да защитаваш вярата на Авалон и да предизвикаш на двубой клетвопрестъпника, който вече няма право да носи свещения друидски меч?
Аколон отново си пое дълбоко дъх.
— Да предизвикам на двубой Артур? Ти ми задаваш гатанки, лейди Моргана. Нали преди малко ме попита дали съм готов да отида на смърт? Освен това не знаех, че Артур има син.
— Неговият син е дете на Авалон и на пролетните огньове — каза Моргана. Бе мислила, че отдавна вече не се срамува от зачеването на Гуидиън — като жрица, която не дължи никому обяснение за постъпките си — но установи, че й е трудно да погледне Аколон в очите. — Слушай внимателно и аз ще ти разкажа всичко.
Той изслуша безмълвно разказа й за това как Артур бе провъзгласен за крал на Драконовия остров и за другото, което се случи сетне; но когато Моргана започна да разказва за бягството си от Авалон и раждането на Гуидиън, той протегна ръка и хвана здраво тънките й пръсти в своите.